Undercover

Chapter 4

Вървях след него , като спазвах малка дистанция , докато той не реши да я намали , като се спря пред шикозен салон за красота.
- Помислих си , че вече си избягала . - той се обърна назад и щом ме видя по лицето му се изписа учудване.
- Както виждаш все още съм тук . - недоволно завъртях очи от тъпият му коментар по мой адрес.
- Дойде момента в който ще заприличаш поне малко на момиче. - без да се замисля , той преодоля въртящата се врата на салона , огледа се и щом видя крайната си цел се запъти към нея.
- Никой не е искал неуместния ти коментар. - докато той продължаваше да се тътри към вътрешността на салона , аз внимателно оглеждах снобската атмосфера , която ме заобикаляше. Белият цвят видимо доминираше над черният . Всички допълнителни орнаменти , висулки и мебели , притежаваха златист елемент в основата си. Тази смесица от цветове правеше помещението да изглежда още по - мащабно и внушително.
- Здравей Крейг ! - нисък мъж с доста женствена походка се доближи до нас. Значи така се казва този айсберг до мен.
- Здрасти Франческо . - студеният му тон видимо раздразни нежният стилист.
- Защо си дошъл ? - грацията която излъчваше този мъж ,ако можех така да го нарека ме разсмиваше. Изглеждаше прекалено невинен и нежен за нормален мъж.
- Имам едно доста голямо предизвикателство за теб. - Крейг се обърна към мен , след което и Франческо последва действието му.
- Ужас ! Това е модна катастрофа. - докато продължаваше да се възмущава на външния ми вид , започна да обикаля около мен , както Луната обикаля Земята.
- Ще се справиш ли с нея ? - и все още не мога да разбера какво ми има.
- Разбира се ! Тези две ръце могат да правят чудеса. - за да подсили думите си , този дребен гей направи джаз ръце. Доста неуместно действие от негова страна.
- Оставям я в твоите вълшебни ръце за няколко часа. Искам да й предадеш малко класа. - Крейг се завъртя на пръсти , след което се насочи към черния кожен диван и спокойно се настани върху него.
- Хайде момиче , нека те превърнем в красива млада дама. - след думите му в съзнанието ми изплува картина на бъдещия ми външен вид. Последвах тътрещата се примадона до черния кожен стол , чийто подлакътници имаха златист оттенък.
- Седни на стола и премахни ластика от косата си . - като послушно пале , направих това което ми бе казано от Франческо.
- Искам да остана с естествения цвят на косата си. - изказването ми си навлече вниманието му.
- Добре , но ще се наложи да скъся косата ти и да й придам друга форма. - това бе последното което чух , след което той се зае с прическата ми.
....................................
Изминаха два уморително дълги часа ,който бяха изпълнени с караници. Имаше моменти в които ми идваше да стана от кожения стол и да набия дребния гей , които се опитваше да намали дължината на косата ми допълнително , или просто прекаляваше с грима върху лицето ми.
- Готова си . Най - добрата ми работа някога. - Франческо плесна с ръце от радост. Това негово действие накара Крейг да се доближи до нас. Внимателно насочих погледа си към огромното осветено огледало пред мен. Не можех да откъсна очи от себе си , колкото и егоистично да звучи. Косата ми достигаше малко под раменете ми , леките вълни в края на косата ми , придаваха на лицето ми по - младежки вид. Формата на веждите ми бе различна , а това сякаш отваряше очите ми . Лекия грим по лицето ми подчертаваше тъмните ми ириси.
- Добра работа Франческо ! - Крейг го потупа по рамото , при което той видимо се разтопи от допира му. Явно Франческо си пада по лоши момчета.
- Казах ти , че имам вълшебни ръце. - Франческо изпърха с мигли , но Крейг игнорира вълнението му.
- Хайде Скай , време е да сменим и гардероба ти . - за първи път той не спомена истинското ми име.
- Какво ми има на дрехите . - изправих се от кожения стол и застанах пред Крейг , в очакване на поредният му злобен коментар.
- Не мога да те пусна в този вид в университета. Предполага се , че щом ще учиш там трябва да носиш дрехи , който не са купени от Интернет. - как го правеше? Гласът му винаги бе студен и в една и съща тоналност.
- Ще ходя на пазар заедно с теб !? - след думите ми , той нагло ми се изсмя.
- Не е нужно да ходим на пазар , всичко което ти трябва е на втория етаж и вече е опаковано. - явно той знае какво прави. Крейг се завъртя на пръсти и се насочи към дъното на помещението , където се намираха асансьорите за втория етаж.
- Ще благоволиш ли да се размърдаш ? - енергично се придвижих към крайната му цел и не след дълго се качихме в асансьора. Мозъкът ми не можеше да приеме голямото количество от въпроси , които ме бомбардираха с всяка изминала секунда. Дали не бях направила грешка , когато се появих в крайпътния ресторант !? Всичко това ми идваше в повече , всичките тези потайности свързани с работодателя ми , заплахите които Крейг отправи към леля ми , скапаният богаташки университет който бе на два часа път далеч от уютната ми стая . Звукът от отварящата се врата на асансьора ме изкара от мислената дилема пред която бях поставена. Внимателно излязох от него и пред очите ми се появи по - голямо помещение от това на първия етаж. Салонът бе претъпкан от ужасно много дрехи , обувки , аксесоари и какви ли още не глупости.
- Защо продължаваш да стоиш там ? - студеният глас на Крейг си навлече вниманието ми , след което се насочих към него , докато оглеждах внимателно всичко което ме заобикаляше. Погледът ми се спря върху черни кецове на Vans , единствените обувки за който бих учила човек.
- Спокойно , из дрехите , които стилистът ти приготви има няколко чифта на Vans . - значи багажа ми е вече готов !?
- Ще спреш ли да гледаш така сякаш виждаш Кралицата !? - очите на Крейг се стрелнаха към мен.
- Щом всичко е готово , защо ме доведе тук ? - той отново си позволи да ми се изсмее. Заклевам се в леля си , ако още един път ми се изсмее , ще го ударя.
- Да не мислиш , че ще ти нося куфарите до колата. Дръж това ! - Крейг подхвърли към мен нещо , което много приличаше на дистанционно за кола.
- Какво е това ? - очите ми внимателно огледаха парчета пластмаса.
- Ключът за новата ти кола . - той случайно да няма температура.
- Но аз си имам кола. - Шер бе моето бебче. Трябваше да спестявам за нея цели две години и да моля ( тормозя ) леля си повече от три месеца , за да я купя.
- Винаги ли задаваш тъпи въпроси ? Да не мислиш , че ще те пусна с тази трошка да се появиш там . - и отново станах свидетел в студения му тон.
- Първо колата ми е едва на четири години и си е много добре , и второ - ако ти говореше повече , нямаше да ти задавам изобщо никакви въпроси. - изсъсках срещу него , а това мое изказване изобщо не му се понрави , защото лицето му моментално придоби ален цвят.
- Радвайте се ,че господин Стайлс те боготвори и затова имаш такива привилегии , иначе до сега да съм се отървал от трупа ти. - боготвори !? Тези негови думи ме накараха да млъкна. В какво се замесих !?
- Време е да тръгваш . Освен дрехи имаш още няколко плика с допълнително информация и да не забравиш да вземеш раницата си с фотоапарата. - не знам от къде се взеха куфарите , които Крейг ми подаде , но те бяха огромни.
.........................................................
GPS - ът ме оповести , че най - накрая достигнах крайната си цел , огледах се за удобно място където да паркирам и щом го открих внимателно паркирах новата придобивка . Изключих фаровете , двигателя и премахнах предпазния колан. Грациозно слязох от колата или поне се опитвах да изглеждам така. Затръшнах вратата след себе си , след което натиснах дистанционното за да отворя багажника , от който се показаха двата големи тъмночервени куфара и моята черна раница. Извадих ги от багажника , след което го затворих и заключих колата. Мислено се поздравих , че спрях близко до къщата на сестринството . Прибрах дистанционното за колата в джоба си и затътрих куфарите си , към малката алея която водеше към входната врата на огромната бяла къща. Бяха ми нужни огромни усилия , за да дърпам след себе си двата куфара едновременно. Заслужавах си го , щом ме мързеше да пренеса багажа си на два пъти . Разстоянието до входа не бе кой знае колко , което ме успокой. Бях толкова концентрира в изкачването на стълбите с куфарите си , докато някой не ме бутна и всичко което беше в ръцете ми се строполи по стълбите и се озова на земята.
- Гледай къде вървиш ! - насочих погледа си към фигурата , от която дойде изказването. Очите ми се разшириха при вида на зелените му очи. Тялото му се извисяваше над моето само с няколко инча , но все пак изглеждаше секси . Шоколадовите му къдрици невинно се спускаха по лицето му, а върху розовите му устни се бе оформила нагла усмивка. Бързо се окопитих , при вида на този Адонис.
- Ти се блъсна в мен. - изсъсках срещу него , придавайки си сериозен вид.
- Нормално , та ти заемаш цялото стълбище. - дрезгавият му глас се разнесе из въздуха , карайки тялото ми да потрепне .
- Идиот ! - думите ми го накараха да се доближи до мен , при което аз механично насочих погледа си към очите му .
- Може да съм идиот , но поне се съм тромав като теб. -
- Не съм много сигурна в това , все пак ти се блъсна в мен. -
- О ! Сега се правим на остроумни ли ? - някой ден ще избия тъпата усмивка от лицето ти , иначе да не се казвам Зая ....
- Идиот ! - продължавах да съскам срещу него.
- Дечко ! - завъртях очи от тъпият му коментар и просто реших да спра да се занимавам с него . Насочих се към куфарите , който от няколко минути лежаха върху земята.
- Отказваш се много лесно ! - игнорирах го , докато продължавах да оглеждам щетите върху имуществото , което не е мое.
- Няма мисъл да споря с идиоти . - думите ми , видимо го ядосаха защото за части от секундата той вече бе до мен . Позволи си да ме хване за лакътя , стискайки го. Ако си мисли , че това може да ме изплаши .
- Този идиот, в най - скоро време ще те накара да крещиш името му , докато те чука. - завъртях очи на изказването му , а това мое действие накара очите му да потъмнеят . Господин Идиот побърза да пусне ръката ми и се насочи към края на алеята.
- Само в съня ти ! - нямаше да бъда аз ако последната дума не бе моя , въпреки че сигурно не ме чу. Без да се разсейвам повече се заех със задачата да прибера колкото се може по - скоро багажа си.