Undercover

Chapter 7

-Ти шегуваш ли се с мен ? – по най – бързия начин премахнах топлата завивка от тялото си и се изправих пред Джослин.
-Ето ти картичката . – подаде ми малкото парче хартия , което допреди няколко часа е било част от нечия тетрадка.
-Нали не си  го отворила ? – единственото нещо което бе написано върху късчето хартия беше името му.  Тук има нещо гнило.
-Не !  Не съм такъв човек. –  игнорирах изказването и внимателни огледах стаята за предполагаемият се подарък.
-Къде е това нещо ? – все още не се бях разсънила и не подбирах думите си.
-Стой там където го заварих. – Джослин се насочи към вратата и щом я отвори , пред очите ни се появи добре опакована кутия от обувки. Погледа ми моментално започна да сканира повърхността й. Търсех и най – малкото отклонение от опаковъчната хартия . И тогава го видях , горният десен ъгъл на кутията бе оцветен в синьо.
-Не мърдай от тук . – след  заповедта си към Джослин се завъртях и се насочих към поставката й за четки. Взех най – дългата четка и отново се насочих към „подаръка си“ . Хванах четката от страната на косъма и с дървения връх повдигах капака на кутията. Чу се звук от прищракване и в следващия момент из въздуха се разлетяха капки синя боя. Не знам как по дяволите рефлексите ми се задействаха и затвориха вратата за част от секундата. Обърнах се назад за да видя дали Джослин е добре.
-Добре ли си ? - бях повече притеснена за нея от колкото за себе си.
-Да ! Започвам да си мисля ,че си свръх човек . – веселият й глас се разнесе из стаята , докато оглеждах щетите от избухналата кутия. Дрехите ми бяха опръскани с боя , но не и някоя видима част от тялото ми. Отворих вратата , която бе променила цвета си от бял в син. Усещах как Джослин ме следваше при всяка моя крачка.
-Вратата е съсипана . –  не знаех как да реагирам на резултата.
-Ти шегуваш ли се , поне сега имам видима причина за да я изрисувам. Защо се усмихваш зловещо ? – върху лицето и имаше следи от притеснение.
-Току – що ми хрумна страхотна идея. Иска война ...ще я получи.  – трябва да измисля план на действие , но след като почистим .
-Внимавай. Не искам да ти направи нещо. –  поне на един на един човек да му пука за мен.
-Добре.  Какво ще кажеш да се опитаме да премахнем част от боята. – в отговор тя просто ми кимна. Двете се заехме да почистим остатъците след „подаръка „ ми.
...........................................
След като изпратих Джослин на лекции и реших да прекарам по – голямата част от деня в стаята си , спокойно можех да започна с точките за плана.
1.Да се снабдя с плановете на къщата в която , Харолд е член.
2.Да купя депилиращ крем .
3.Да си намеря стабилно алиби – автоматично се сетих за Джослин
4.Да изчакам най – удобния момент  за дейс...- още преди да довърша ме осени страхотна идея. Ще се поява на петъчния купон , така ще има доста хора , които не ме познават , но все пак могат да ми послужат за прикритие. От мен се иска само да намеря стаята на Идиота и да смеся шампоана му с депилиращия крем.
5.Да взема със себе си комплекта за отваряне на ключалки за всеки случай.
..............................................
Денят на партито :
-Все още не мога да разбера , защо избра тези дрехи . – Джослин забави крачка , заради тътренето ми.
-Предпочитам да ми е удобно , а и все пак отиваме на парти , а не на седмицата на модата в Ню Йорк . Пък и се съгласих да взема чантата на GUESS.. -  докато вървяхме към къщата на братството се заех мислено да проверя дали всичко което ми трябва е тук.   Комплекта за отваряне на ключалки – ТУК. Схема на къщата – ТУК. Депилиращ крем – ТУК.  Отново преговорих  какво количество крем трябва да сложа в шампоана му , за да не се осъмни.
-Пак ли не ме слушаш.-  тя си позволи да ме удари по рамото , само и само за да ме изкара от мислите ми.
-Извинявай ! – погледа ми се насочи към къщата . Сградата имаше внушителни размери , но бе едва на два етажа с лозя които обгръщаха цялата къща , придавайки й зловещ вид. 
-Всеки път когато минавам от тук , тази къща ме плаши. – разстоянието между двете къщи бе не по – малко от 200 метра. Прекалено близо.
-Е , нека влезем и да се свършва. – Джослин вървеше след мен , като домашен любимец.  Щом влязохме в претъпканата къща , някой ми подаде чаша с мистериозно съдържание , което предпочетох да излея в близката ваза. Запазих чашата и продължих да обикалям къщата . Без да искам се натъкнах на групичката на Господин  Идиот и Присила , щом те ме погледнаха вдигнах чашата към устата си и се престорих , че отпивам. Все пак имах задача , няма да си позволя да се напия преди да я свърша. Заобиколих групичката на идиотите и се насочих към един от ъглите на хола , когато се сетих , че изпуснах от поглед  Джослин. Внимателно се обърна  , за да огледам  къде е и точно в този момент се блъснах в нея. Течността в чашата й вече имаше друго местоположението.
- Извинявам се много. – точно на време . А аз се чудех как ще се кача на втория етаж , без някой да се усъмни в мен.
-Няма проблем. Ще трябва да дойдеш с мен до банята , за да се почистя. – моментално грабнах ръката на Джослин ,замъквайки я към втория етаж.