Undercover

Chapter 3

Денят бе почти към края си , а аз все още не бях получила писмото. Измислих кратка история с която трябваше да излъжа леля си ,как случайно съм кандидатствала в Cambridge.

Както винаги стоях в стаята си преглеждайки за стотен път папката. Бях научила всичко за това момиче , дори имах чувството , че я познавам по – добре от себе си.Знаех , дори името на котката й. Кой по дяволите ще кръсти котката си Оливия ?

-Скай , има писмо за теб . – гласът на леля ми отново прекрати тишината в сградата. Захвърлих папката върху леглото си и се втурнах към долният етаж.Спрях се пред махагоновата врата , поемайки си дълбоко въздух.

-Няма връщане назад. – гласът ми бе тих , но същевременно сериозен. Отворих вратата и моментално тялото ми се озова в кухнята.

-Имаш ли да ми кажеш нещо ?- усмивката не слизаше от лицето на леля ми. Погледа ми се насочи към ръката й , която неволно бе намачкала белия плик с логото на университета.

-Не! – приближих се към дребната й фигура , оглеждайки наново лицето й , което грееше от радост. Тя се радва , защото ще се махна от тук за малко , или защото са ме приели и ще продължа „обучението „ си !?

-Какво е това ? – тя буквално постави плика пред лицето ми.

-Плик ! – продължавах да увъртам нещата.

-Скай ! Знам , че е плик ! Но , защо е с логото на Cambridge ?- случайно , не защото ме принудиха да следвам там.

-Защо питаш мен ? Питай тях. – тя завъртя очи от тъпото ми изказване.

-Ще си умра тук , докато ти ми кажеш , това за което те питам. – след изказването си , тя буквално разкъса със зъби плика. Все едно гледах , как малко дете отваря подаръка си за Коледа.

-Приета си в Cambridge ! – леля буквално го изписка и започна да скача около мен , сякаш току – що бе спечелила от националната лотария. Единственото нещо , което можех да направя е просто да стоя и да гледам детинското държание на леля.

- Зая защо не се радваш ? – защо да се радвам за нещо , което дори не ми е по вкуса.

-Защото все още не мога да повярвам . – бележка към себе си : Да се запиши в курс по актьорски майсторство , защото ми се „отдава".