Undercover

Chapter 6

-Не мога да повярвам , че го направи. – за четвърти път подред внимателно измих ръцете си , докато слушах Джослин.
-По дяволите все още усещам атрибутите му по ръцете си. – отново насапонисах ръцете и ги поставих под течащата струя вода .
-Нормално , та ти едва не ги смаза. Видя ли как всеки момент щеше да се разплаче. – започнах да свиквам с бурните й емоции.
-Славен момент в моя кратък деветнадасет годишен опит. – подсуших напълно ръцете си и се обърнах към нея .
-Ти си на деветнадасет ? – моментално се срещнах с шокирания й поглед .
-Да . – не мога да разбера защо това породи такава емоция у нея.
-Значи безпроблемно ще ме придружиш на ежеседмичното петъчно парти в братството на ДЕЛТА. - аз на парти ? Лоша идея.
-Има прекалено много време до тогава. -  изсуших ръцете си и вече бях готова да избутам останалите лекции за деня.
...............................
Денят в колежа бе дълъг и единственото нещо , което в момента можеше да ме успокой бе готвенето. Щом се прибрах и смених дрехите си се насочих към кухнята . Лесно намерих помещението , което бе сравнително голямо и оборудвано по последен писък на кулинарните тенденции. Бяха ми нужни само няколко минути за да намеря всичко необходимо за три дузини мъфини. Вниманието ми бе насочено изцяло върху сместа за кексчетата.
-Ти си първият човек , който използва кухнята по предназначение . – непознат женски глас прекъсна заниманието ми и си навлече пълното ми внимание.
-Тук никой ли не готви ? – пред очите ми се появи стройната фигура на Джема.
-Не! Поради простата причини , че единственото , което всички „ косомират „ са плодове и огромно количество въздух. – къде попаднах по дяволите !? Джема се настани точно срещу мен , оглеждайки ме преценително.
-Как до сега не са се споминали от глад ? – продължих с предишните си действия , пред зоркия поглед на Джема.
-Не съм се замисляла върху това . – лек кикот се изтръгна от устата й.
-Какво си мислиш , че правиш ? – пискливият глас на Присила раздразни слуховите ми рецептори.
-Мъфини ! – не й обърнах никакво внимание  и най  - спокойно продължих да смесвам продуктите .
-Не ми се прави на остроумна.  Как изобщо можеш да си позволяваш такива фриволни действия ? – вдигнах поглед , виждайки как вената на челото й бе изпъкнала и увеличаваше размера си с всяка изминала секунда.
-Какво очакваше да  го оставя да се подиграва с мен ли ? Може на теб това да ти харесва , но аз не съм като теб. – не знам как останах толкова спокойна . Думите ми накараха Присила да напусне кухнята.
-Не съм приключила с теб . – гласът й се разнесе из помещението , без тя да е в него. Не видях на къде пое тя , но не след дълго се чу трясък от затваряне на врата. Колко лесно се предаде. Прекалено лесно. Трябва да внимавам.
-Бог чу молитвите ми. – не разбирах вълнението  , което пръскаше от нея.
-За какво става дума. – дали изобщо някой , ще ме остави намира да си излея емоции върху това което направя ?
-Освен брат ми , ти си вторият човек на планетата , който може да й затвори голямата уста. – тя има брат !? По дяволите в докладите не пиеше нищо за това , че има брат. Крейг премълчава нещо . Чакай малко онзи идиот е брат й !? В какво се забърка Зая !?
-Скай защо се замисли така ? – гласът й ме откъсна от мислите ми. Тя знае името ми ? Разбира се , че го знае , та аз съм новото попълнение.
-Замислих се дали не съм забравила нещо важно , което трябва да сложа в сместа. – та тя изобщо не приличаше на него .... На пръв поглед нямаха нищо общо.  Те са напълно различни , все едно да сравниш огъня и водата.
-Имаш ли нужда от помощ ? – тя се държеше мило с мен , въпреки че не ме познаваше.
-Няма да ти откажа. – много добре заех какво да правя , но нали това ми бе целта да се сближа с нея . 
Един час по - късно :
Опустошаването на пресните мъфини бе видимата причина за настъпилото мълчание между мен и Джема.  Захарта и какаото в тях напълниха тялото ми с хормона на щастието , което автоматично успокой нервите ми.
-Джема ! – познат момчешки глас прекъсна спокойствието помежду ни.
-В хола сме . – гласът й бе тих , но въпреки това бе достатъчно силен за да доведе източника на шум при нас. Пренебрегнах голямата доза любопитство , която ме изгаряше от вътре и не се обърнах назад за да видя кой е.
-Този купон ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша там.
-Цитираш  поправена мисъл на Чърчил ? – не се сдържах и след  думите си се обърнах назад. Той стоеше пред мен в целият си блясък , егоизъм и сексапил...
-Ти пък от къде се взе . – изражението му излъчваше объркване , което не след дълго премина в безразличие.
-Не знам дали трябва да съм очарован от факта , че знаеш чия е мисълта или трябва да се дразня от факта , че ни подслушваш ? – аз съм го била подслушвала ? Та той влетя тук и започна да пръска „ум“ из въздуха.
-Питам се дали трябва да съм шокирана от това , че имаш капка мозък или да се дразня от това , че те виждам отново ? – гласът ми излъчваше само безразличие.
-Вие се познавате ? – Джема ни хвърли по един объркан поглед .
-Не ! – двамата отговорихме в синхрон.
-Брат ми ! Скай ! ...Скай . Брат ми. – това нейно изказване потвърди теорията ми и ме вбеси още повече. Защо по дяволите тази информация я нямаше в доклада .
-Не ми е приятно да се запознаем . – той се държи като малко дете. ИДИОТ.
-Поне е взаимно ! – не останах по – назад от него.
-Ако търсиш Присила не знам къде е . – Джема ме погледна и моментално върху лицето й се изписа огромна усмивка.
-Какво сте й направили ? – той подмина сестра си и се настани на дива срещу нас.
-Зарових я в задния двор на къщата . – дори не осъзнах кога това изречение се изтръгна от устата ми.
-Направихме света едно по – хубаво място. – Джема се включи в играта .
-Ти все още ли си тук Дечко ? – гласът му бе сериозен и пропит с гняв.
-Аз живея тук и ако имаш проблем с мен , знаеш къде е вратата . – ако си мисли , че може да се държи така с мен ...много се лъже.
-Виждаш ли Джема как това малко същество се отнася с брат ти . – той стана от мястото си и се доближи до сестра си , чакайки отговора й.
-Тя е права . Ако искаше да говориш с мен насаме , трябваше да ми го кажеш в самото начало. Това не е братството , в което ти имаш пълна власт. – той внимателно се доближи до Джема. Мога да обобщя всичко това в едно кратко изречение : Току – що тя му показа , кой е шефът .
-Значи се застъпваш за човек ,  който не познаваш ? – той рязко се отдели от нея и се насочи към изхода.
-Когато се опомниш с кой от двама ни имаш кръвна връзка , ще те чакам да си поговорим.  А ти Дечко ще си получиш заслуженото . – това бе последното нещо , което той каза преди да излезе.
-Скарахте се заради мен . – гласът ми бе тих .
-Не си виновна ти. Държи се така от както се прехвърли да учи тук. Преди не беше такъв задник  , но сякаш нещо му повлия и сега е поредното арогантно същество което учи тук. Нека сменим темата . – усещах болката в гласа й , но не можех да направя нищо.
-Още мъфини ?  - подадох й един мъфин , при което лека усмивка се появи върху лицето й.

..............
Щом отворих очи , първото нещо което видях бе лицето на Джослин. Мозъкът ми все още спеше и не може да асимилира каквото и да е информацията.
- Имаш подарък от Хаза. - гласът й бе тих.
- От кого ? - докато съзнанието ми продължаваше да блуждае в страната на сънищата , устата ми механично заемаше неговата функция.
- От Хари . - не познавах такъв човек.
- От кого ? - повторих въпроса си , след което се опитах да събера размекналия си мозък.
- От Харолд. Братът на Джема. - тези две прости изречения втвърдиха мозъка ми и го върнаха към нормалната му функция.