Undercover

Chapter 10

- Трябва да говоря с теб. – интересно, пълен игнор за 10 дни, а сега изведнъж трябва да говори с мен.

- Какво искаш ?- гласът ми бе студен.

- Извинявай. – сънувам ли или той наистина ми се извини !?

- Ти си луд.- позволих си да повиша тон, а това видимо напрегна Харолд.

- Искрено ти се извинявам.- а аз искрено, не знам какво се случва в момента.

- И за какво ? – въпросът ми го обърка. Лека усмивка се появи върху лицето ми.

- За държанието си. – Харолд сведе виновно глава. Чакай малко ... от кога той изпитва вина ?

- Отново ли си скрил камера ? – енергично завъртях поглед в опит да намеря това дяволско творение.

- Не! По дяволите Скай. Извинявам се, че се държах като задник. – усещах лекото му раздразнение.

- Няма как да ме убедиш, че си искрен. –има нещо гнило тук.

- Какво искаш да направя, за да ми повярваш? – да ми слогува цяла седмица...хм..не това ще свърши зле за мен , по – добре да се отдалеча от него.

- Малката ти игра, няма да проработи с мен.- измъкнах се от хватката му.

- Държиш се странно. – изсмях се на изказването му.

- Ти се държиш странно. Развика ми се без причина, игнорираме 10 дни, а сега изведнъж се извиняваш. – енергично ръкомахах пред лицето му.

- Ти си брояла дните. Ти ме харесваш .-самодоволна усмивка се изписа върху лицето му.

- Мечтай си. – завъртях недоволно очи.

- Ти ме харесваш. – усмивката му се увеличаваше с всяка изминала секунда.

- Виж, какво нека да продължим да се игнорираме взаимно. Без това и двамата не сме очаровани да се засичаме в кампуса. – дали звука убедително ?

- Това ли искаш наистина ?- изражението му стана сериозно.

- И двамата го искаме.- бъди по – сериозна Скай.

- Говори за себе си.- Стайлс излезе от залата по най – бързият начин ...май се получи, за сега.

.......................................................

Имах желание да се разходя сама ,дори без Джослин. Насочих се към колата си и видях една позната фигура да стой до нея. Мислех си ,че ще ме остави поне за няколко дни....а не за няколко часа.