! Превод ! Chase me { boy x boy}

01 / 08

Жесток. Думата се прокрадваше към края на езика му, опитвайки се да се измъкне, но докато го направи се превърна в нещо много по-топло, меко. Прилагателното не беше достатъчно за да опише пейзажа на Аляска.

Красиво жестокост. Отнемаща дъха суровост. Свещена девственост. Тези вечни земи на сняг и лед, студени езера с повърхност като огледала, които отразяваха величавите сини небеса и върховете на иголистните дървета, които не можеха да принадлежат нито човек, нито на машина. Принадлежаха на природата, те бяха нейни деца, заради нея стояха на пост.

Природа в най-чистата й форма. Това беше пронизващата сила на Севера, олицетворена в заслепяващо бяло, ледено синьо и свежо зелено.

В края на гората, се намираше малко село. От една от къщите излезе красиво хъски и се втурна напред към гората, зовът на дивото, подмамвайки го неудържимо към зелените дебри. То беше домашно куче, щастливо да живее със семейството на местния пощальон като бета от теглещата шейна глутница от кучета. Но понякога, гората го викаше със свистеното на вятъра и полюшването на клони и така, той тръгваше. В никакъв случай не бе обикновено куче.

Четирите лапи бяха свикнали на студения сняг, почти летейки когато бягаше. Кучето изглеждаше се наслаждаваше на вятъра в сиво-бялата си козина, повече от това което бе способно всяко друго куче. Неговите сетива, чувствителни към звуците и миризмите на северния вятър, го водеха напред, по-дълбоко в растителността. Не беше безопасно за куче като него, но то не се страхуваше, беше щастливо. Беше в бяг, самотен бяг за независимост. Защото въпреки че беше напълно предан на стопанина си, характера му изискваше повей на свобода от време на време. То търсеше онази 'всичко е толкова забавно' детска аура, през която всички видове изглеждаха преминаваха и наслаждаваха толкова много.

Изведнъж се спря с кратко сумтене, облак от горещ въздух, напускайки устата му, когато я отвори , дишайки тежко. Имаше нещо, някакво друго създание, можеше да чуе биенето на сърцето му и мириса на козината му и това бе единствената информация, до която имаше достъп от мястото, на което бе застанал. Надигна нос и пое дълбоко глътка от студения въздух, помирисвайки гората с интерес. Главата му се обърна тъкмо навреме за да забележи движение. Движение, което много приличаше на това, което разказваха хората за явяването на призраците.