! Превод ! Chase me { boy x boy}

05/08

Хъскито беше добър бегач, нo бе свикнал да има посока към която да бяга. Този път нямаше такава. Не знаеше къде ще завърши, оставяйки инстинктите да го водят, сляпо вярвайки, че ще се укажат верни. Ако загубеше тази си вяра, това щеше да означава, че е загубил всичко. Имаше само една заповед, която инстинкта го караше да следва: открий го, открий го, колкото се може по-бързо.

Кучето прекарваше по цели дни, обикаляйки из гората, но без никакъв резултат. Той търсеше и чакаше лисицата си толкова много нощи, надявайки се, че все пак може да се върне сам. Джонг вече знаеше името му и със сигурност това не беше нещо, което красивото създание щеше даде на някой просто ей така. Трябваше да означава нещо повече. Джонг бе сигурен, че това бе дало началото на тяхната връзка, връзка, която рано или късно, щеше да върне лисицата при него. Вярваше наистина силно в това.

Но колкото повече време минаваше, толкова по-слаба вярата ставаше. Тревогата на кучето, за този мил живот нарастваше с всеки провален опит да го спаси. Единствено Джонг разбираше, че въпреки Кибум бе див и научен да се наслаждава на жестокостта, той имаше и крехка, уязвима страна. Беше толкова лесно да бъде ранен и Джонг отчаяно искаше да бъде този, който ще го предпази.

Хъскито не знаеше дали трябва да търси из местата, където Кибум бе прекарал живота си, започвайки да се чуди дали поради някаква възможна причина Кибум вече не живееше там. Инстинктите му казваха да продължи напред, извън земите, които познаваше, извън хоризонта, където не живееха хора. Тези места, толкова изоставени и непознати, го зовяха. Започна все по-трудно да се съсредоточава върху познатата обстановка. Когато господарят му го свързваше към шейната, всичко вътре в него крещеше в бунт. Това никога преди не му се беше случвало. Винаги бе обичал работата си. Но сега имаше толкова по-важно бягане пред него. Големи, заледени езера, високи, остри планини и ледени шапки, които не бе виждал, шептяха в сънищата му всяка нощ. Сърцето му знаеше, че Кибум е там. Не можеше да греши.

Въпреки че бе просто куче, лоялно, послушно куче, една нощ се вдигна от постелката си и докато всички спяха, се измъкна от селището. В тази нощ неговото дълго, уморително приключение започна.