! Превод ! Chase me { boy x boy}

Сняг 2/2

Джонг знаеше, че въпреки че бяха отделили толкова много време в това да свикнат с човешкия свят и се бяха справили доста добре, дълбоко в себе си Кибум все още предпочиташе, да прекарва времето си само с тяхното семейство от трима. Чакаше търпеливо, не искайки да притиска любимия към каквито и да е било решения. Когато видя погледът в очите на Кибум, той се усмихна, собствените му очи, проблясвайки със същото обещание, което беше дал на любовта си преди толкова, толкова много месеци. Че ще бъде завинаги до него. Нуун извика радостно към Кибум, може би, и започна да се върти в ръцете на Джонг. Но това не го притесни и той продължи да я държи сигурно. Беше обещал да защитава нея и Кибум до последния удар на сърцето си.

Възрастната жена опита отново.

- Моля ви, ще се радваме да имаме нови лица на партито. Да не споменавам състезанието за съпруг... и съпруга. Но и ти можеш да се присъединиш Кибум. - тя му изпрати мила усмивка. - Един същи мъж печели от толкова години. Ще се радваме да имаме нов победител.

Това развълнува още повече Нуун и тя почна да бута лицето на Джонг.

- Тате, трябва да се състезаваш. Трябва, трябва!

Джонг се разсмя и погледна към Кибум.

Красивата лисица изглеждаше малко объркана. Какво състезание се предполагаше, че трябва да е това? Но Нуун имаше най-голямата дума в семейство и щом тя казваше, че трябва да отидат, Кибум беше съгласен.

- Добре, да отидем тогава. - каза той, стискайки Джонг малко по-силно. Кибум в никакъв случай не беше слаб. Преди, в дивия свят, той беше повече звяр от колкото Джонг. Но в непознатият, човешки свят не бе толкова самоуверен. Джонг се бе превърнал в негов защитник, човекът на който Кибум разчиташе. Нямаше да стигне до толкова далеч без него. Устните му нежно докоснаха ръката на Джонг и златните очи се надигнаха, за да срещната сините. Само Джонг не беше казал 'да' все още.

- Татенцеее. - каза Нуун, когато усети, че чакат само съгласието на Джонг.

Джонг се засмя, бе притиснат толкова сладко.