! Превод ! Chase me { boy x boy}

07/08

Всяка трета неделя в месеца, всички светлини в селище изгасяха и само една къща оставаше осветена. Беше най-голямата, местната кръчма, където се провеждаха танците. Тези недели бяха специални за жителите. Беше възможност да танцуват с когото си поискат, да пият колко си искат и поне за момент да забравят, колко тежък е живота на Север. Всяка трета неделя, живота ставаше по-лесен, по-лек точно като главите опиянени от алкохол и замяни от танци.

Тревър Макуинтеър, жена му и синът им участваха в танците редовно. Оставяха кучета с добрият, стар Джеремая, който беше загубил интереса си към този вид забрава преди години, ако въобще някога бе имал такъв, и оставаха в кръчмата до късни доби. Госпожа Макуинтеър особено се наслаждаваше на тези нощи. Трудния живот в Аляска бе два пъти по-тежък за една нежна жена, от колкото за един мъж.

Когато Макуинтеър излезнаха от къщата, всичко застина. Добрият, стар Джеремая стоеше отвън, наблюдавайки нощното небе с бутилка уиски в ръка. Отпиваше си от нея от време на време, мълчаливият му диалог с вселената, прекъсван единственото от внезапна нужда да сподели мислите си с товарните кучетата на господарят.

По едно време те станаха неспокойни и започнаха да лаят нервно. Възрастният мъж не им обърна много внимание. Не се виждаше никой, а и цялото село бе на танците. Направи кратка обиколка около хижата, за да се увери, че няма натрапници, било то хора или животни, и след като го стори, че е прав седна на абсолютно същото място и продължи медитацията си, бутилка с уиски негова компания.

Нямаше си и на представа, че причината за неспокойството на кучетата не беше отвън, а вътре в кабината.

Миризмата, която дразнеше обонянията на кучетата, не беше познатата, нежелана миризма на лисица, а многоцветно ухания на лисица, която се превръща в човек. Не, добрият, стар Джеремая не предполагаше за нещо такова. Тежките правила на шифтър клановете не позволяха на хората дори да заподозрят, а камо ли да зная за тях.

Но ето, че един от тях сега нарушаваше правилата, променяйки се в човешката си форма, въпреки че имаше човек, който можеше да влезе вътре всеки момент.