! Превод ! Chase me { boy x boy}

02 / 08

Когато луната стана пълна, товарните кучета знаеха, че е настъпило времето, когато господарят ще им сложи юздите и ще започне да ги подготвя за дългото пътешествие към Севера, точно там, където се намираше единствения голям град - останалото беше пустош. Високи планини от лед се надигаха от земята и в която и посока да се обърнеш слънчеви, остри върхове винаги се забиваха в погледа ти. Луната бе пълна и всички кучета знаеха на къде ще отидат.

Трябваха три дни, за да подготвят шейната, за това единствено пътуване. Натежала от пратки, щяха да са нужни всички кучета на пощальона, за да могат да я дърпат. Това беше най-дългото пътуване в месеца и най-добрите кучета бяха специално обучавани, за да могат да водят останалите от глутницата. Джонг, едно от най-интелигентните хъскита, щеше да има върховната позиция на алфа, в тази мисия за доставки. Неговия господар си нямаше никаква напредстава, че едно от най-преданите му кучета, е шифтър - това беше неписано правило за техния вид, без значение на кой, никога да не разкриват истината на хората. Мъжът можеше само да се възхищава на голямото си хъски, да се държи добре с него и да му дава цялата любов на която бе способен към едно куче. Можеше да му даде само честта да бъде алфа в тази мисия.

И Джонг се наслаждаваше напълно на тази привилегия.

Преди бе задоволен и с позицията на бета. Бягаше с език извън устата му, див от щастие, заслепен от послушание. С този си господар, той откри дом, който беше търсил от години. Имаше всичко, от което се нуждаеше - място, на което да спи, храна, човешка любов и уважение, за добре свършената си работа. На по-малките пътувания, бе напълно доволен с каквото и да е позиция в глутницата. Чувството да бъде част от това, бе напълно достатъчно.

Много пъти чувстваше как двойка проницателни очи го наблюдава от дебрите на гората, докато подскачаше около шейната, готов да бъде използван. И понякога, когато бягаха, напред към съседното селище или дори по-далече, към места, от които нямаше да се завърнат по-рано от седмица, той можеше да подуши познатия деликатен микс във въздуха. Миришеше на див звяр, който следваше шейната, но така и не успя да го види. Козината на зверчето беше толкова бяла, че не можеше да бъде различена от снега. И другите кучета го усещаха. Започваха да ръмжат неспокойно, предупреждавайки господаря си за надвиснала опасност. Джонг започваше да бяга по-бързо, правеше го, за да ги накара да ги последват, само за да ги разсее от натрапника. Бе сигурен, че това е лисицата, която бе срещна преди. Уникалната миризма на кожата на момчето, смесена с дивата на лисицата, го уверяваха в това. Бе бялата полярна лисица, тази, която го накара да я преследва, след което го целуна.