! Превод ! Chase me { boy x boy}

08/08

Когато третата неделя на следващия месец настъпи, болестта на Кибум вече бе почти излекувана. Вече нещо друго го правеше мълчалив и летаргичен - носталгията. Не бе същество, което е свикнало да стой толкова дълго на едно място. За него домът бяха безкрайните земи, покрити със сняг и мириса на гора, за него домът бе звукът на вятъра, докато бягаше. За известно време вярваше, че може да замени всичко за близостта на Джонг, но този изминал месец, от както Джонг му каза 'не', бе променил мнението му. Двамата не можеха да бъдат щастливи заедно. Да бъдат хората бе единственото решение, което Кибум виждаше. Трябваше да станат хора един за друг. Но, както и предполагаше, дори това не бе възможно.

Кибум се чудеше, защо се бе влюбил в хъскито, защо бе загубил всичко, за нещо, което бе знаел, че е невъзможно.

Изчака нощта, когато господарят и семейството му отново щяха да отидат на танците. Реши да използва тази възможност, за да избяга веднъж и завинаги. Бе достатъчно силен физически; грижете на господарят на Джонг бяха допринесли за това да заздравее. Всичко друго, освен сърцето му. Единственото нещо, което можеше да го направи бе свободата. Или поне на това се надяваше.

Лисицата забеляза, че след последния им разговор, поведението на хъскито се бе променило. Вече не се случваше често, да притиска муцуна срещу козината му, когато заспиваха. Обикновено просто го гледаше. Тези сини, замислени очи, правеха Кибум все по-слаб след всеки изминал ден. Вече не знаеше какво иска. Може би това Джонг да избере него. А може би не.

В мига в който Макуинтеър затвориха вратата след себе си и хижата потъна в бледата светлина на горящите свещи, лисицата се надигна от рогозката си и отиде до прозореца. След което се превърна в красиво момче. Ръцете му се подпряха на перваза, докато той фокусира погледа на чудно оцветените си очи върху бялата луна. Меко, снежно ярко парче дреха се спускаше по гърба му, завършвайки с голямата, пухкава опашка на полярната лисица. Той протегна ръка, слабите му пръсти, увивайки се около дръжката на прозореца, опитвайки се да разбере как работи.

Изведнъж двойка от силни ръце се увиха около кръста му, карайки го да подскочи и ахне от шок. Сякаш бяха направени от стомана, горещи и тежки. Ръцете на Кибум пуснаха перваза, приземявайки се върху твърди лакти, опитвайки се отслабят хватка им. Нямаше съмнение, че принадлежат на хъскито. Това означаваше, че въпреки че Кибум се бе опитал да не го прави, той все пак бе събул другия, докато се бе измъквал от рогозката. Бяха станали твърде чувствителни на загубата на топлината на другия. Лисицата се размърда в опит да се обърне, но хватката не го пусна; беше твърда стегната, неочаквано стегната. Две горещи устни се залепиха за ухото му.