! Превод ! Chase me { boy x boy}

Сняг 1/2

- Джонг, боли. - красивото, плувнало в пот момче издиша, стискайки ръката на любовника си силно. - Направи нещо, моля те!

Хъскито не можеше да понесе изпълненият с болка, умоляващ поглед на златните очи. Той се наведе над челото на Кибум и притисна топлите си устни, вкусвайки от горещината и соленината на агонията на момчето. След това се втурна извън колибата и за негово голямо облекчение се случи така, че почти се блъсна във високия, покрит с меки кожи и пера мъж, с очи дълбоки и мъдри като самата гора.

- Изпратиха ме от Триадата. Къде е момчето?

Ръцете му държаха раменете на Джонг в успокоителна хватка, за да задържат обезпокоеният мъж на мястото му.

- Вътре. Колибата. Легло. Помощ.

Странникът нямаше нужда да пита още въпроси, виждаше всичко в тези разтревожени, сини очи. Те бяха изпълнени с паника и надежда, проваляйки се ужасно в техните усилия да покажат собственика си спокоен и силен. Този, който можеше да контролира всяка своя емоция, не беше мъжът пред него; вътре в колибата, там се намираше сърцето, чийто образ те излъчваха.

- Ти остани тук.

Шифтърът, който беше полярна сова, пусна Джонг и изчезна зад дървената врата, затваряйки я след себе си. Тя изскърца и този звук върна Джонг в реалността. Неговият Кибум щеше да е добре. Всичко щеше да се нареди сега. Колкото повече си повтаряше тези думите наум, толкова повече се усилваше вярата му в тях. Триадата на Совите, защитниците на Северът и тези, които поддържаха баланса между всички шифтър кланове в околността, бяха изпратили тази сова, за да помогне; най-благонадежната и с най-многото опит. 'Най-добрата сова за моята лисица', продължи да си повтаря като мантра Джонг, докато обикаляше напред-назад пред колибата. Тогава го успокояваше, поне докато звук от хлипане не удари тъпанчетата му. Не беше силен, малко по-шумен от скимтене звук, но в чувствителните уши на Джонгхюн прозвуча ясно като парче скъп порцелан, което се разби в каменна стена.

Той се завъртя на мястото си, облак от топъл дъх, напускайки устата му вместо името на Кибум. Поколеба си, втренчен във вратата като хипнотизиран. Все още не му беше позволено да влезе вътре, беше задължен да слуша онзи, който от Триадата бяха изпратили. Но сърцето му нашепваше да побърза и да го направи. Беше ясно, че той единствен знаеше как да се грижи за Кибум. Единственият, който можеше да го накара да се почувства по-добре.