! Превод ! Chase me { boy x boy}

06/08

мейт - от анг mate, партньор с който животните остават цял живот.

В същия ден шейна дърпана от глутница от десет кучета спря пред голямото езеро, само на няколко стъпки от където полярната лисица и Сиберийското хъски спяха, притиснати един до друг.

Това бе най-странната гледка в животите на Тревър Макуинтеър и неговия син. Новата покрива на снега, която се бе изсипала от небето само преди броени минути правеше необиконовената двойка животни почти невъзможна за забелязване, но двамата мъже успяха да ги различат накрая, благодарение на неспокойността на хъскитата си. Кучета им бяха показали пътя до хълма под чийто малък покрив от сняг, лед и камъни лежеха двете животни. Изглеждаха така сякаш вече бяха замръзнали от студ.

Но не бяха. Когато сянката на мъжете падна върху заслона, главата

 на лисицата се надигна от сивото, покрито със сняг бедро на хъскито, изчувайки ги за кратък момент. Не изглеждаше лисицата да им се доверява. Положи главата си обратно на хъскито, но недоверчивия и поглед си остана фокусиран върху двамата. След известно време, след като се увери, че те просто си стояха и ги зяпаха, той бавно остави болестта, която се носеше из вените му, да прихлупи очите му отново.

Нещо в държанието на лисицата накара Тревър Макуинтеър да се зачуди дали полярното зверче не се събуди само да се увери, че странниците няма да отведат голямото хъски далеч от него. Сега неговата малка, бяла глава бе отново върху хъскито, собственически притисната към топлата му козина, защитен от ъгъла в който лежеше.

Мъжът си стоеше там в мълчалив шок за известно време. Товарното му куче се бе сгънало на топка заедно с дива, полярна лисица, очевидно болна, прикривайки го толкова защитнически, че сякаш това бе мейта, който си бе избрал. Сякаш бе най-ценното нещо в живота на Джонг. Мъжът поклати глава невярващо. Значи това беше причината поради която най-интелигентното му и способно хъски бе избягало от вкъщи към земите, където го очакваше сигурна смърт. Тази лисица, която се бе притиснало към него толкова предано.

Тревър Макуинтеър грешеше, ако си мислеше, че Кибум го бе сметнал за странник. Лисицата бе наясно с това, кой е този мъж. Знаеше, че този, който се бе втренчил в нея, бе господарят на Джонг и че внезапното му появяване туk означаваше, че Джонг е спасен. Тревър Макуинтеър също така щеше да греши, ако си бе помислил, че когато очите на Кибум се затвориха отново, бе защото лисицата се отказва от живота, очаквайки смърт от ръцете на човека. Те бяха затворени, за да си починат, най-вероятно завинаги, защото Кибум сега бе сигурен, че този, който обичаше щеше да живее.