The Neighbour // s.m

Шеста глава - Неловкост

Лежах си и обмислях случилото си, беше около 03:30 и сигурно повечето хора биха се запитали, защо един нормален човек би седял буден в три през нощта за да обмисля факта , че съседът и , с който постоянно за заяждат взаимно , е щял да я целуне. Е, хубаво е , че не съм нормална , иначе сериозно бих се притеснила за психичното си здраве. Откаченото беше , че всеки път когато си помислех за онзи момент пулса ми се ускоряваше , шантаво а? Не бях изпитвала такова чувство досега и ми беше някак ново, но от онези хубаво нови неща на които човек искрено се радва. Чудно какво ли си мислеше Шон? Дообре, достатъчно мислене за днес, трябва да поспя, о , кого залъгвам, та аз бях кълбо от притеснение в момента, как щях да заспя така. Нов план - щях да поровя в някоя социална мрежа на лаптопа , докато силната светлина от монитора не ми изгори зениците и не заспя. В крайна сметка си включих плейлист с клипове на danisnotonfire и на няколко пъти трябваше да си запуша устата за да не се засмея гръмко и да не събудя нашите , защото щяха да ми добавят още поне седмица към наказанието. 

***

- Касиди ставай, време е за училище! - прозях се и примигнах три пъти надявайки се това да е някой от кошмарите ми , но не, беше реалност. 

Е, бяха хубави почивни дни. Станах пред огледалото и се погрижих да заприличам на нормално човешко същество, мисля че стана. Сега остава само облекло или както обичам да казвам аз - коя моя любима група днес ще ходи на съд от човекоподобните мандрили с които съм заточена в една сграда. В крайна сметка грабнах първото което ми попадна  - тениската на Green Day. Облякох я набързо и си обух дънките , които честно казано ми бяха омаляли , явно онзи маратон на Teen Wolf с чипса посред нощ не беше добра идея. Както и да е , успях да ги навлека и слязох в кухнята да закуся с  мама.

- Е, нищо не каза за вчера? - а , не ти и трябва да знаеш.

- Няма какво, гледахме филм и си говорихме , това е. - това е съкратената версия която можех да споделя с нея.

- Само това ? - мама повдигна вежда, повярвайте ми , ние имахме странни отношения родител - дете.

- Е, вие ме оставихте с него , а само ме гледаш все едно съм бременна в 9 месец. 

В първият момент мама ме погледна съмнително, но после се засмя. 

След като закусих тръгнах към училище, Шон вече беше отишъл, супер, явно трябваше сама да си вървя, и ако се чудите къде е Елинор, ами, две неща - кола, Матю. А аз не исках да съм навлек , нищо , че ме кани над 200 пъти. Както и да е , стигнах благополучно до тази противна сграда и в последствие до часът на госпожата по музика. Елинор ми беше запазила място до нея и аз веднага се наместих там.

- Хей , как мина уикенда ти ? Не ми звъня , не писа , притесних се , че си мъртва , но после срещнах вашите в супермаркета и те ми казаха , че ти си с Шон. Така че - обяснявай. - о не и този поглед, не и сега когато наистина беше станало нещо.

- Той ми беше бавачка, нашите ме наказаха, сШонзамалкодасецелунем. - последното го казах по бързо от рап на Еминем.

- Най - добрата ми приятелка е щяла. - наложи се да запуша устата на Ел, обичах я , но когато се ентусиазираше твърде много говореше на прекалено висок глас.

За мое щастие госпожата влезе и неловкият ми разговор с Ели се отложи засега. Госпожата беше решила тези два часа които имахме при нея  да се запознае със музикалните вкусове на всички в класът и даваше на всички да пускат песен по тяхно желание. Чух какво ли не. Ставах все по отчаяна. 

- Благодаря ви господин Далас, госпожице Джоунс , ваш ред е. - от кога я чаках да каже това.

За секунда се замислих какво да пусна без да уплаша съучениците ми , всъщност, защо пък да ги щадя , реших да пусна Twenty One Pilots - Polarize. Всичко беше добре преди Тайлър да почне крещящата част. Тогава класът ми , с изключение на 2-3 човека беше като : Какво по дяволите чух току-що, докато аз вътрешно умирах от щастие , че поне веднъж успях и аз да ги издразня , вместо те - мен.След часът се изнизах бързо към химията, о не , Шон, дали да не пропусна химия? Не ме съдете , чувствах някаква странна неловкост след вчера, но все пак вътрешното ми аз почна да ми крещи да се стегна и влязох.

- Хей Кас , седни при мен. - или аз халюцинирах или Амелия току-що ме покани да седна до нея, а пред нея беше Шон , можеше ли да стане по зле, трябваше да шамаросам вътрешното си аз за лошата идея която ми даде. 

И все пак любопитството от това , че я фраснах и тя искаше да седя до нея и факта, че не знаех как да откажа без да бъда груба ме накараха да седна при нея.

- Здрасти Кас. - Шон поздрави с усмивка, а аз само се снизах на чинът и се надявах лицето ми да не е червено като домат, но като си знаех късмета, най - вероятно изглеждах все едно имам надпис на челото " Падам си по Шон Мендес"

- Здра.. Ъм, здрасти. - по дяволите и заекването.

Вътрешно умирах от срам и започвах да си мисля, че Амелия направи това нарочно, но все пак тя не знае нищо , нали ? Слава богу , за втори път днес се оказах спасена от учител. Ако денят продължаваше да се развива така определено щях да избягам от някой час.

Веднъж в 17-те и години живот да ми се случи нещо романтично и вселената сякаш реши да ми се подиграе, трябваше да направя нещо иначе нямаше да издържа днешният ден.

-------------------

Тадааа , нова глава, нещо много се разписах , не знам дали е добре xD , както и да е , както в миналата глава и тук ще ви помоля да напишете по едно коментарче , но този път с предположения или неща който искате да се случат в следващите глава.