The Neighbour // s.m

Двадесета глава - Алкохол и родители

Ето ме обратно тук, на седмица разстояние от завършването, с приятелка по - малко и изгубено доверие,  да не си и помисляте , че сте се отървали от мен,  о не, това е едва началото на нашата история, но стига съм давала травмиращи речи,  все още имах Шон,  и Беа, помните Беа с която ме запозна Шон преди, е, ами, премести се в нашето училище за всеобщо щастие и сега имах с кой да си бърборя,  не че не бърборех и с Шон,  просто за някои неща е по - добре да говориш с момиче. Много по - добре.

- Готова ли си да приключим образованието си тук и да ходим в колеж?  - попита Шон,  гледайки унилото ми изражение.

- Не знам, честно казано не знам,  нямам си и най - малка представа какво ни чака за напред,  но знам,  че заедно ще се справим.

Шон ми хвана ръката и аз се обърнах към него,  знаех какво следваше в тези случай,  целув..

- Здравейте хора!  - Камерън Александър Далас,  защо винаги се изтърсваше в най - неподходящия момент.  - Нали не сте забравили за другата седмица.

- Не разбира се.

И как можеш да забрави човек?  С Камерън, Шон и Беа бяхме решили да се поздравим един - друг, както само ние си знаем след церемонията по раздаване на дипломите, но мен ако питате Камерън имаше и нещо друго предвид за тази церемония,  просто още не бях разбрала какво,  но смятах в много скоро време да разбера.  Ако не от него,  то от Аделайн.

***

- Остава ви седмица до завършването. Имам молба към някои хора от класът,  господин Далас,  не мислете на някой от изпитите ви в колежа да преписвате както тук,  не всички имаме висок праг на търпимост, или поне ако преписвате,  гледайте да не е толкова видно колкото тук.

- Имате обещанието ми госпожо Смит. - каза Кам,  разгръщайки суичера си, където си беше залепил пищовите за днешния вече минал тест по история.

- Господи.  - въздъхна госпожата,  гледайки към ухилената физиономия на Кам. 

Звънеца би и прекъсна напрегнатата реч на госпожата. Не че нямаше да имаме още такива в следващите дни, иронично, дори и това щеше да ми липсва, запомнете едно от мен, когато стане време да завършите, няма да ви се завършва вече.  Днес Камерън организираше купон по случай, че все пак след всичките номера, които извъртя на учителите все пак завършваше. Амелия стана приятелка с Елинор, но пък за сметка на това, аз си намерих Беа, и завързах страхотно интернет приятелство с момиче, с което щях да съм заедно в колежа, казваше се Абел и нямах търпение да се видим след две седмици, когато с Шон щяхме да си търсим общежитие, и очевидно банка от която да изтеглим пари за него, тъй като, като им гледах цените получавах мини инфаркт. Не знам защо, но тази последна учебна година ми мина по бързо от 6-те сезона на Teen Wolf, о не, пак изпадам в депресирано настроение. Все пак имаше и хубави неща, например Аделайн спечели олимпиада по география, кой да предположи, е, като сме на темата за неща които никой не е очаквал, как ли ще реагират нашите, като им кажа, че искам с Шон да сме в една квартира, да, това определено ще им дойде неочаквано, като гръм от ясно небе, или по-лошо, като дипломата ми от 7-ми клас.