Шестнайста глава - Купони и навлеци

442 45 9
                                    

Стоях пред огледалото и си слагах спирала стараейки се да не изглеждам като плашило, без да искам си бръкнах в окото , защото мигнах , но иначе все пак успях да се справя със задачата, слязох на долният етаж и донаредих храната и напитките, гостите трябваше да са тук след 20 минути и аз вътрешно пищях от радост. Шон щеше да подрани 100%, знаех , че искаше пръв да ми даде подаръка, или това или цял ден днес в училище ме беше дразнил напразно като не ми казваше дори и най- малък детайл за въпросният подарък. 

На вратата се позвъня, Шон е подранил, бях права, отворих, божичко, ама че букет, това беше по голямо от мен, стараех се да не ревна от кеф в момента, а това си беше предизвикателство предвид супер сладкият букет който ми беше донесъл.

- Ама ти наистина се опитваш да биеш Стайлс Стилински по големина на подаръка?  - казах аз с широка усмивка, и взех букета в ръце,  аромата му беше уникален.

- Изчакай тук докато донеса подаръка. - това не е подаръка? 

- Шон, не трябваше. - бях абсолютно сериозна, въпреки че беше супер сладко от негова страна , нямаше нужда, аз си го обичах и без подаръците.

Олеле, мече, грамадно мече, това не го очаквах, признавам си. Гушнах Шон и след това отидох да оставя мечето в стаята си, като през това време вътрешно пищях от щастие. Малко след Шон дойдоха и останалите.

- Честит рожден ден, мое бившо трето колело. - Мат се пошегува и ми даде подаръка от него и Елинор.

Teen Wolf DVD-та,  до 6A,  обичам ги.

- Честит рожден ден, Каси.  - Ади и Камерън също ми бяха взели общ подарък,  о не, това няма да свърши добре,  за мен.

- Отвори го де, гарантирам че ще се влюбиш. - при изричането на тези думи Адс и Камерън се спогледаха хитро.

Все пак реших да отворя подаръка пък каквото ще да е. Омг, биберон, засмях се от сърце ,  това беше оригинално, признавам ги,  и,  презервативи Durex.

- С Ади решихме,  че щом ставаш на 18, няма по оригинален подарък. - не мога да не ги подкрепя, този рожден ден щеше да се помни.

Гушнах ги и оставих подаръците настрани, след което всички се настанихме в хола.

- Благодаря на всички,  че дой..- на вратата се позвъня,  чудно,  не съм канила други. - Извинете ме за минутка,  отивам да отворя.

The Neighbour // s.mWhere stories live. Discover now