The Neighbour // s.m

Първа глава - Недоспиване и лоши изненади

Добро утро ученици и потенциални студенти, с две думи - обречени чада. Днес протичаше първата ми лекция по психология, и вече определено почвах да съжалявам, че съм избрала да следвам този предмет, беше ужасно скучно, най - вероятно след всичките лекции вместо да стана психолог, на мен ще ми трябва такъв.

- Госпожице Джоунс, искате ли да разкажете вие за психология на личността, защото явно моето обяснение ви е скучно.

Човек не може и да си подремне на чина вече, без някой да го прекъсне.

- Не ми е скучно, защо решихте така? - опитах се да се измъкна от ситуацията.

- Хм, не знам.. Може би защото още малко, че не захъркахте на чина си. - ей... не хъркам.

- В моя защита, не съм спала цяла нощ.

Чух как някой от задните редове подсвирна и усетих как може да е прозвучало това изречение, но недоспиването ми се държеше на нещо съвсем друго...

- Касиди. - усетих дъхът на Шон на врата си и почти скокнах от леглото. - Не мога да спя,  искаш ли да се разходим? 

Погледнах си телефона, 03:46.

- Шон, три през нощта е, не мисля,  че това е добра идея. - казах аз,  опитвайки се да не заспя докато ми говори.

- Аз не съм казал, че идеята е добра,  а че имам идея. И понеже вчера ти купих превръзки сега е време да върнеш добрия жест.

- В моя защита превръзките ми ги купи в три през деня.

Шон въздъхна тежко и ме отви.

- Това, че ги купих през деня не променя начина, по който ме гледаше продавачката,  сякаш, че аз бях в цикъл. 

- Ако ме отвиеш пак ще се оплача от физически тормоз. - отвърнах аз сънено.

- Кас, моля те.  - о не, не и този детски глас, знаеше, че ми е слабост,  когато говореше с детски глас.

Той попринцип ми беше слабост, но това е очевидно, иначе нямаше да ставам по това време на нощта за разходка. Тъкмо обратното, щях да оползотворя това време на нощта и часовете до 11 на обяд в един пълноценен сън.

- Радвай се,  че те обичам. - промърморих аз,  докато си обличаш суичера.

- Така ли ще излезеш.  - каза Шон,  имайки предвид това,  че бях облякла суичера директно върху пижамата ми.

- Сега,  ако очакваш и да се обличам официално,  не си познал.

- Защо ли очаквах друг отговор  Хайде, да вървим.

Разходката ни обаче не се разви по план.. Първо ни валя дъжд, понеже реших да послушам Шон,  когато каза: " Това е само малък облак,  няма да завали ",  слава богу,  че не е станал метеоролог. И докато мислех,  че това е единственият ни проблем в колежа, следващият проблем щеше да почука на вратата ни малко по късно вечерта.. Както и да е,  разходката ни приключи бързо благодарение на дъжда. Тъкмо когато си мислех, че изтезанията ми за тази вечер са свършили обаче,  на вратата се почука..

****

Надявам се главата да ви е харесала,  беше крайно време да я напиша 😂. Оставете предположенията си за това кой и защо идва в коментарите,  този,  който познае или е най-близо до истината получава вотчета на всяка глава от историята си и/или последване ❤