The Neighbour // s.m

Единайста глава - Затапки и Шонобионсе.

Оправях се за училище миейки си зъбите и пеейки Emperor's New Clothes, дъа, може да си представите какви звучи издавах, добре че нашите вече бяха тръгнали за работа. Би било толкова неловко ако..

- Касиди.- чух звучен смях, оле майко, явно беше лоша идея да оставям прозореца отворен, трябваше да съдя майка ми, че ме караше да си проветрявам стаята, аз можех и в прах и мухал да живея.  

Издадох някакъв нечленоразделен звук след което си изжабурках устата и се изплюх в мивката. Е, по добре късно отколкото никога.

- Добро утро и на теб Шон. - отидох да го гушна, все пак все още стоеше тук след като видя сутрешното ми аз, нямаше да го пусна да си тръгне. - Нали знаеш, че ако искаш тази ни връзка да се задържи ще е учтиво от твоя страна да ползваш вратата, в противен случай ще се метна у вас през прозореца като Годзила , най вероятно ще падна от дървото, но все пак. - Шон се засмя на налудничавата ми идея.

- Знаеш ли, страхотно е как рошава, със шантави джапанки и пееща песни на Panic! At The Disco миейки си зъбите, ти пак си прекрасна. - как по дяволите винаги успяваше да ме размекне, бузите ми сигурно са станали по червени от домат.

- Радвам се, че не избяга с писък. - пошегувах се и развалих прегръдката ни. - А сега, моля, изчакай ме в кухнята докато се преоблека и ще тръгваме за онази адска сграда.

Шон излезе от стаята, а аз може да съм почнала да подскачам от радост и да пищя на ум от това, че в момента се чувствах сякаш любимия ми шип е станал реалност. Облякох си блузата на Linkin Park.Както може би вече забелязахте гардероба ми е главно блузи на групи, което ме подсети, още нямам блуза на Simple Plan. Навлякох си дънките, този път с по малко старание от миналата седмица, което ме подсети, не съм яла чипс скоро. Както и да е , няма да ви занимавам с странностите си. Среших се, взех си раницата и телефона и слязох при Шон. Божичко, той танцуваше на Hair на Little Mix, някой да ме ощипе, сънувам, съдбата ме обича, това ми трябваше да го имам на клип. Извадих телефона си и записах танцуващият Шон който беше твърде зает с това да танцува за да забележи, че бях слязла, но щом песента свърши се осъзна и се обърна към мен, а аз избухнах в смях. 

- Този клип никога няма да го изтрия. - казах едва едва през смях, направо щях да пръсна. 

- Ти си снимала клип? Кога успя? - о, аз съм фенгърл, ние сме най добрите сталкъри.

- Преди минута когато денсеше като Бионсе. - тъкмо бях спряла да се смея и пак избухнах в смях, трябваше ми психиатър, ставах по луда от Кай Паркър и Тео Рейкън взети заедно.

- Припомни ми да не подценявам бързината ти за преобличане. - о да, свиквай.

***

- Касиди, как си? Страхотна прическа. - подиграваш ли ми се? Пак ли ми  щръкнал оня косъм над челото, кълна се, ако пак изглеждам като сателит ще умра, а и комплимент излязъл от устата на Браян не беше на добре.

- Ъм, мерси.- промърморих чакайки часът по химия да свърши защото после имах физическо с Шон.

- С момчетата искахме да те питаме нещо. - о не, боже не, трябваше ми fuckboy репелента на Адам Рей.

- Питайте. - отговорих спокойно и звънецът би, но все пак нещо в мен ме накара да остана и да чуя тъпият въпрос.

- Бен каза, че е тъпо да си девствен, ти какво ще кажеш? - сериозно ли, това ли искаше да питаш.

- Ами ти най-добре знаеш, чух бившата ти приятелка да казва, че и е трябвал микроскоп за да намери , знаеш, онова дребно нещо дето трябва да показва, че си мъж. - усмихнах се най - нагло и излязох от стаята. 

- С приятелка като теб съм спечелил от лотарията да знаеш. - обърнах се и видях Шон който се беше подпрял на вратата. 

- Това беше изключение, обикновено мълча, влияеш ми добре. 

Шон ми хвана ръката и двамата заедно се запътихме към следващият си час.

***

Жива съм хора, тук съм, имах малко блок на писането, но дано се е оправил окончателно вече, знам, главата е по кратка от обикновено, но имам и уроци и оформяне на срочни оценки и направо ще гръмна, моля оставете мнение, обичам ви. <3