- Касиди Меган Джоунс, довлечи си мързеливият задник в хола! - ама, че дежа вю, само дето този път това викане се дължеше на протеста ми за отиването в колежа.
- Добре де, идвам. - казах аз влачейки след себе си куфара, който, вярвате ли не, ми отне половин час да затворя.
Слизайки по стълбите неусетно изпуснах куфара и той ме удари по краката, дали това не е знак да не ходя в колежа, не, от мързела ми е, не че отказвах и другият вариант де.
- Толкова бързаш за колежа, че чак ще паднеш по стълбите. - ама днес май всички се забавляват за моя сметка.
- Много смешно. - казах аз, отивайки да прегърна и двамата . - Ще ми липсвате.
- Осъзнаваш, че колежа е на два часа път, и че ще си със Шон, нали? - мамо, защо винаги разваляш момента.
Чу се бибипкане на клаксон.
- Супер, момчето на съседите дойде. - тате каза извъртайки очи, още не беше свикнал съвсем със Шон.
- Да не се върнеш от колежа с деца, аз няма да ви ги гледам. - каза тате, наблюдавайки Шон през прозореца.
- Тате! Добре, официално ми развалихте довиждането.
Отворих вратата и излязох, след което набутах куфара си в багажника на колата на Шон и се качих на предната седалка до него. И нашите, и техните бяха дошли да ни изпратят, беше мило, но с отдалечаването на колата от домовете ни, и лицата на близките ни останаха назад.
- Готова ли си за колежа? - попита Шон, отмествайки за секунда поглед от пътя.
- Да видим какво ще ни поднесе. - отвърнах аз.
А колежа щеше да поднесе много.
-------------------
Кратък пролог, но спокойно, затова е пролог, първа глава ще е нормална дължина, благодаря на всички подкрепили The Neighbour, дано не ви разочаровам с втората книга. Обичам ви, драснете по един коментар с очакванията ви. <3
YOU ARE READING
The Neighbour // s.m
FanfictionКогато Касиди и Шон се срещат за пръв път те са деца и нещата протичат не много добре, но какво би станало , ако двамата се срещнат отново след 10 години ? Корицата е направена от невероятната sadreamer_01, посетете профила и и си поръчайте кори...
