You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 5

LORAN

Онзи шофьор ни закара до апартамента ми. С Иза се качихме горе. Заключих няколко пъти и двете ключалки. Тя беше седнала в хола, а аз го обикалях нервно. Спрях се и погледнах към вратата, когато чух някой да позвънява. Погледнах Иза, а тя ме изгледа уплашено. Част от мен мислеше, че прекалено много се филмираме без причинно, но дали?

Бях решена, че е ако е Мелтън ще го убия, но нещо ме спираше да го направя. Отидох възможно най-бързо към вратата. Отворих я без да питам кой е. Там стояха Брадли и Хари. Брадли веднага ми се нахвърли в мечешка прегръдка, а Хари влезна да търси Иза. Влезнахме в хола и Хари дойде, и ме прегърна силно, след това всички седнахме на дивана.

- Хари... Брадли. Какво стана там? След като си тръгнахме? - попитах. Не знам защо се притеснявах, наистина, не знаех.

- Нищо особено. Мелтън избухна, но не се стигна до бой, спокойно. А Брадли няма нищо общо. А и да знаеш внимавай с него, Лора. Твърди, че не иска да те наранява, но още от малък не може да контролира емоциите си. Така че може да те удари в един момент, но да е искал съвсем различното. Да те прегърне или просто да застане до теб - каза, а Иза разшири очи. - Той не е лош. Просто е твърде повреден и мразещ живота. Не контролиращ чувства си и действията си.

- Ти в момента да не го защитаваш?! - почти се провикна Иза.

- Не. Но го познавам от много отдавна и знам как действа мозъкът му. Наистина, това не оправдава действията му, но като се замислиш, Из, той не е повече от едно повредено и наранено момче - тя кимна, но си личеше, че се ядоса малко. - Лорън - погледнах го и кимнах да продължи, - можеш спокойно да се виждаш с него. Нищо няма да ти направи. Само внимавай как говориш, защото лесно може да избухне, но при теб виждам, че се държи по-добре от колкото при другите. Казвам ти го, защото разбрах какво е казала да направите госпожата по математика - кимнах и се облегнах на Брадли.

- Ако искате може да преспите тук. Не е най-голямото и просторно помещение, но ще се справим някак за една нощ - казах, а те всички кимнаха. Хубавото, че тук поне имам гостна. Не е една от най-големите. Много е дребна, но могат да се поберат двама човека да спят на едното легло. Изправих се и попитах. - Някой иска ли нещо да приготвя? Защото отивам да си направя сандвич. Ужасно съм гладна.

- Аз ще ти помогна. Ще направим сандвичи за всички - каза Иза и застана до мен.

- Някакви предпочитания, какви съставки да съдържа сандвича ви? - попитах, а те поклатиха глава. - Ъмм... Брадли. Обади се на баба и й кажи да не се притеснява, защото й обещах като тръгнем да и се обадя, но не й споменавай за приключението ни - усмихнах се, а той кимна и каза едно "Добре", и взе телефона, и набирайки номера на баба. Няма значение, че е 23 и нещо. Баба не спи много, но въпреки това кипи от енергия, докато аз колкото и да спя все съм уморена. С Иза отидохме в кухнята. Тя извади хляба, а аз някои продукти от хладилника. Започнах да мажа филиите, а тя да реже домати.