You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 12

- Разкажете нещо за себе си. Нашата маса никога не е тиха - каза баба и се засмя. Не се смути, че никой друг не я последва в нейния смях, а аз бих.

- Ами... - подхвана Анн, защото явно забеляза, че нито Мат, нито Зейн, няма да го направят първи. - Казвам се Анн Едуардс. Имам един билогичния брат. Тази година навърших осемнайсет. Уча в близката гимназия. Тоест в тази, която учат Мат, Лорън и... Зейн. Общо взето е това главно за мен - каза Анн и вдигна рамене като продължи да се храни. Баба погледна към Мат.

- Мат? Разкажи ми нещо за себе си -к аза баба, а Зейн привидно не ги слушаше, а само извърташе очи. Сритах го под масата. Ами не беше добра идея. Сега погледа му стана още по-злобен и той ме срита. Изгледах го ядосано, както и той мен.

- Ъ... ами и аз тази година ставам на осемнайсет - каза и се спря, а аз намерих възможност да задам въпроса си.

- Да не сте близнаци? - попитах. Тъкмо Мат да си отвори устата, но Зейн го изпревари.

-Не. Не са. Просто Анн е родена януари, а той декември - каза спокойно и ме погледна. Когато всички свалиха погледите си от мен, неговия стана злобен. Какво съм му направила? Аз трябва да го гледам злобно, не той мен!

- Мерси, Зейн, че ни разясни - каза Мат, явно забелязвайки злобния му поглед върху мен.

- Ооо... няма защо. Мати - наблегна на последното и Мат се напрегна. Баба забеляза това и веднага се опита да смени темата, да не вземе тук да се сбият.

- Та така...а  ти Зейн? Какъв живот водиш? - попита баба. Едва ли ще каже нещо истинско. Сигурно ще излъже. Но пък и може... да каже истината? Как не се сетих до сега. Ами ако каже истината с цел да спечели съжалението на баба? Не няма. Това е Зейн. Такива като него се надушват от километри, особено с такива планове.

- Имах по-малка сестра, но тя загина в катастрофа. Анн и Мат са ми доведени брат и сестра. Сестра ми беше наполовина тяхна, наполовина моя. На осемнайсет съм. Не съм от най-общителните. Не обичам да говоря за себе си, но днес е изключение. Общо взето е това - вдинга рамене и продължи да се храни. - Между другото хубави спагети - каза и се усмихна.

Подмазвач, подмазвач, подмазвач долен...

- Благодаря - каза баба. Чу се вратата да се отваря и след това затваря. Някой влезе. Аз машинално погледнах към баба, надявайки се да не е Джейс. Баба разбра по погледа ми.- Джейс? Ти ли си, момче? - провикна се леко баба.