You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 19

LORAN

Събудих се. Опитах се да се размърдам, но нещо ме държеше. Отворих очи и погледът ми попадна на нечии дънки. Огледах се, като бързо отместих поглед, тъй като погледа ми, случайно, беше се спрял на едно място, доста интимно за един човек. Като се огледах автобуса беше празен. Погледнах човека, чиито ръце ме бяха обвили. Беше Зейн. Той спеше. Гърдите му бавно се изпълваха с въздух и изпразваха. Устата му беше леко притворена, а от там дишаше и издишаше въздуха, освобождавайки вече превърналия се във въглероден двуокис кислород. Несъзнателно се взирах в него. Колкото и да не ми се искаше да го събудя, се налагаше, ако не искахме да потеглим обратно с автобуса към Лондон.

- Зейн..- прошепнах, не много високо и не и много тихо. Той леко се размърда. - Трябва да се събуждаш. Пристигнахме в Нотингам. И сме вече пред хотела - казах тихо, защото видях от прозореца, че всички са слезли и са пред хотела. В хотела, в който щях ме да отседнем беше "Hilton" намира се на ''Burton Street".

(Хотелът и улицата са реални!)

Той отвори бавно очи и се прозя, което ми даде възможност да се измъкна и се облегнах изцяло на моята седалка.

- Какво има? - каза сънено той, а аз го погледнах.

-Трябва да слизаме, защото както виждаш всички са пред хотела - посочих всички ученици, които бяха отвън, но единствено не можех да видя къде са Изабела, Хари, Анн, Мат или Брадли. Обвзе ме лека паника. Как щях да обясня на Иза, за това, че със Зейн сме гаджета? Чакай, та ние въобще не сме гаджета. Даже има ли нещо, като  "ние" за нас? Но не мога да отрека, че не ми е безразличен. Не знам какво му се върти в главата, но нещо не е наред. Нещо го дърпа надолу, както и нещо го изкачва нагоре, но какво.