You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 6

"Истината боли, но и лекува"

LORAN

Алармата ме събуди в 9 часа. Първата ми реакция беше да се огледам. Брадли го нямаше на леглото. Значи е станал преди мен. Това не се случва често. Насочих се към банята. Погледнах се в огледалото. Изглеждах леко бледа, но сигурно просто от притеснението и стреса. Ще се оправя след час-два! Измих си лицето и зъбите. Запътих се към кухнята и видях Хари да стои на един от столовете с гръб към мен, пиещ кафе. Първия миг ми заприлича на Брадли, но неговата коса е по-тъмна.

- Добре утро - казах сънено, а той се обърна към мен и се усмихна. Показвайки ми трапчинките си. После се върна в същата позиция, докато аз се настанявах на стола пред него.

- Добре утро, Ел - каза като седнах пред него.

- Как спа? - попитах.

- Супер. Ти? Между другото какъв е марката на матрака? - полюбопиства.

- И аз. Ами не знам... трябва да питам баба. Тя го избира - вдигнах рамене.

- Аха.

-Къде са Брадли и Изабела? - попитах.

- Иза отиде във фризьорския им салон да помага на майка ѝ, а Брад се измъкна с извинението, че ще трябва да закара сестра си до мола - каза и вдигна рамене. Кейтлин не си поплюва.

- Хари?

- Ммм.

- Добре ли си? Изглеждаш напрегнат и замислен - изтъкнах очевидното. Издиша тежко и звучно като ме погледна в очите след това върна погледа си в преполовената чаша с кафе.

- Ъмм... - погледна ме отново. - С Изабела се скрахме, един вид.

- Ако не е тайна. Каква е причината за спора ви? - той кимна в знак, че няма проблем.

- Няма проблем, не е тайна. Скарахме се за случки от миналото ми. На кратко - не знае цялата истина. Иска да ѝ я кажа, но това е между мен и Мелтън - кимнах в знак, че съм го разбрала. - А вие? - изгледах го неразбиращо. - Защо се скарахте снощи? Чух как Изабела почти ти се разкрещя и после дойде ядосана в хола. Попитах я какво става, а тя каза едно ядосано "Нищо'' и тогава Брадли дойде. Беше до тоалетната - направих му знак, че не искам повече подробности.

- Заради Зейн. Попита ме с доста заядлив тон един въпрос, но се сдържах да не избухна, но тя просто се ядоса, явно на спокойствието ми, и едва не ми се разкрещя, даже си ми се разкрещя. Въпроса беше "Какво е чувството да имаш привилегии над Мелтън?'' нещо от сорта. Попитах я какво има в предвид, какво иска да ми каже с това, а тя отговори, че искала да разбере. Какво било чувството да бъда застрахована от това да бъде пребита, ударена, изнасилена, ограбена, измамена и още много други неща от Зейн - Хари ме гледаше с широко отворени очи. - Какво ѝ стана снощи та реагира на това, че горе-долу ти защитаваше Зейн пред мен? - попитах го, все още гледайки го в очите.