You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 11

- Какво по дяволите? - каза Найл като дойде в коридора. Ударих по стената с юмрук. Защо така реагирам за Бога? Защо се ядосах така като разбрах, че шибания Мат ще излиза с Гилбърт? Защо? - Зейн? Добре ли си? - попита Найл.

- Да - изсъсках и се обърнах към него. Чу се пиукане. Получаване на а съобщение. Не беше от моя телефон, не и от този на Найл. Бинго! Усмихнах се зловещо и изтичах в кухнята. Взех телефона, който беше на Едуардс. И прочетох съобщението.

"Това е адреса на къщата на баба ѝ. Чакаме те, Мати. 😘" - Анн.

Найл влезе в кухнята и ме изгледа странно. Входната врата се отвори и аз веднага оставих телефона. Успях да си препратя адреса. Отидох да си налея вода, за да не изглеждам подозрително или все едно съм му ровил в телефона, общо взето това, което правех до преди малко.
Не ни погледна. Взе си телефона и излезе колкото се може по-бързо. Шматко, не само на теб ти е противно.

- Е? Ще ми обясниш ли защо погледна така и какво видя в телефона му? - попита Найл. Без да знае всичко няма да бъде, явно. Любопитен леприкон.

- Днес ще ходя на вечеря - казах загадачно с все същата усмивка. Той ме изгледа странно и любопитно, и леко уплашено. Обичам когато хората ги е страх от мен.

- Къде? И с кой? - попита нашият любопитен ирландец. Той ми е най-близък, защо не му кажа? Само да не изпорти на Томлинсън. Ако го направи, освен, че ще загуби доверието ми, ще го съсипя.

- У бабата на Лорън - казах и се усмихнах фалшиво.

- Значи ще се появиш на вечерята и ще я съсипеш? - попита. Не точно, но може би.

- Не точно. Ще накарам баба й да ме заобича, а до колкото разбрах май тя и Гилбърт са много близки - предполагам. Но защо ще е при баба й? А не при родителите й? Може и те да са там, още по-хубаво. Е, няма да е много хубаво. Тъпи бащини инстинкти да си защитават дъщерите. Ако им е писано да бъдат изчукани, няма какво да направиш, татенце... Въпреки че ако нкяога аз имам дъщеря няма да ѝ позволявам да се занимава с боклуци като мен.

- Аха. А отколко ще се състои? - попита, а аз вдигнах рамене в знак, че не знам. - И как ще отидеш, като не знаеш кога е?

- Ами предполагам вечерта? Но щом те сега ще ходят защо да не ги изпреваря - предложих, като се усмихнах , а той кимна. - Аз отивам да се изкъпя - казах и се насочих към стаята ми, презкачайки стълбите една през друга.