You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 9

не забравяйте да гласувате за главите, така ми помагате много! ✨

***

Събудих се от досадните слънчеви лъчи. Опитах да се обърна на другата страна, но нещо ми пречеше или някой. Отворих очи и видях ръка опсипана с татуси, увита около кръста ми, придърпквайки ме към тялото си. Огледах татуировките, които успях да видя от позицията, в която бях. Дали си имат някакво послание? На кой ли са? И тогава си спомних. Вчера дойдох в стаята на Мелтън, заради това, че сънуваше кошмар и той ме помоли да остана в стаята му. Нямаше да го направя, ако не се чувствах някак застрашена, ако не изпълня желанието му. Признавам си. Страх ме е малко от него. Не знаеш какво може да ти направи във всеки един момент. Един се държи мило, в друг - задник, в друг - беззчувсвено копеле. Просто във всеки момент е различен. Настроението му твърде бързо се променя и едва го асимилирам понякога. Но може би в момента се оправдам със страха, а причината е, че просто не искам прекалено тежък товар върху раменете си като него или върху сърцето си?

- Будна ли си? - чух го да казва сънено, но реших, че ми се е причуло за това и не отговорих. Имаше дрезгав и приятен сутрешен глас. Ама какви ги мисля?! - Явно спиш - констатира и ме придърпа по-близо.

Чакай какво правя? Аз полудявам ли или да? Стоя в стаята, а още повече, в едно легло с човека, който не харесвам? Аз сериозно трябва да съм изкукала, за да направя такова нещо. Но една част от мен не го ли искаше? Да остана в една стая с него и да си поговорим нормално? Без той да се държи като задник. Не знам какво се случва с мен в момента. Само знам, че мозъкът ми казва да бягам и да не правя така, че да се виждам с него, но тялото ми е на друго, съвсем различно, мнение. Всичко е каша! Тялото ми прави всичко възможно само и само да е близо до него. Но защо? Той е толкова груб. Постоянно отблъсква хората. Като ги обижда, заплашва, удря или какви ли не още неща, за които не искам да научавам. Не знам защо толкова искам да го опозная. Да опозная истинския Зейн Мелтън. Предполагам от любопитство?

Любопитство и желание да разгадая загадката Зейн Мелтън. Той може да е същия безчувствен задник, но може и просто това да е маската му, а зад нея да се крие коренно различно нещо. Коренно различен човек. Не съди за книгата по корицата. А не правя ли точно това, аз? Наистина съм безкрайно объркана. Едната част от мен казва, че той е опасен и че не трябва да се навъртам около него, да нямам нищо общо с него. Но другата част - просто иска да го опознае, да разбере какво толкова я привлича. Да разбере нещо за живота му, дори да е нещо незначително, като например - какво го кара да кихне, какво го кара да се усмихне леко или да се нацупи, или да почувства частичка радост. Раздвоена съм. Какво да правя? Толкова искам да го опозная, че може да се каже, че любопитството надделяваше над здравия ми разум. Още от както му се опълчих в коридора. Беше преди няколко дни, а аз го чувствам като вечност. Още от тогава знаех, че няма да се измъкна толкова лесно. Без да се замислям скочих и попаднах в капана му. Но нещото, което ме притеснява е да не започне и още някое чувство към него да доминира след омразата и съжалението, както и любопитството. Страх ме е да не започна да чувствам нещо към него. Нещо повече. Нещо нередно и после да ме нарани. Обърнах се на другата странна към него, защото вече омалявах на онази страна. Когато се обърнах, по възможно най-тихия начин, засякох нечий кафяви очи да ме гледат, но веднага затворих своите, за да си помисли, че спя. Но разбира се. Той беше забелязал, че бях с отворени очи.