Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

18

Да се върнем при Куки

~~

Прибрах се и веднага тръгнах към моята стая, но беше много далече и затова се тръшнах на дивана. Въздъхнах много силно и шумно. Беше ми толкова скучно и любопитно, какво правеше Хоби в дома на Те, ако това изобщо е неговия дом. Не мога да повярвам, че Те има тайни от мен, а уж ме е харесвал, ако ме харесваше нямаше да има тайни от мен... нали?....мммм...
Точно бях потънал в мисли и някой потропа на вратата. Станах от дивана и отидох до вратата.

Кой е?– попитах отегчено.

Аамм... аз съм Намджун. Кук би ли отворил?

Бих,... но не искам.– казах сдържайки едвам смеха си, защото знаех как ще реагира хюнга ми.

Кук моля те!! Искам да ти споделя нещо...

След тези думи отворих вратата и не можах да си задържа смеха. Пуснах го....

Хахахаха... ти верно се хвана. Както обикновено.– казах през лудя смях в който бях изпаднал.

Знаеш, че винаги се хващам. Не е смешно.– Намджун ми отвърна и ме бутна леко.

Ахха... добре извинявай! Влез.– след като се успокоих го поканих да влезе.

Той ме послуша и прекрачи прага на вратата. Аз я затворих и отидох в хола, отново тръшкайки се на дивана, а Намджун ме последва, но той седна.

Какво си правил, че си "толкова умерен"– Намджун ме попита, без да забрави да направи с ръце, онези глупави кавички.

Ами... не е твоя работа... нищо особено е.– отвърнах и въздъхнах.

Ами добре тогава.– той извъртя очи и продума тихо.

Сега... казвай каквото ще ми казваш.– казах заставайки в седнало положение пред хюнга ми.

Добре... Помниш ли онзи Джин с който се запознах преди две година на рождения ден на Джимин...

Да. Аз всъщност вчера...– исках да каже, че съм го видял, но бях прекъснат.

Заедно сме.

Ааа... я пак.– казах изненадано.

Ами... От тогава всеки ден излизахме и така съм се влюбил в него както и той в мен и преди месец станахме гаджета. Бяхме си казали чувства отдавна, но не искахме да избързваме и да... Това исках да ти кажа.– той довърши мисълта си и ме погледна усмихнато, а аз... нищо.– Шантаво нали.

Не... това е много сладко и много хубаво. Значи Джин е говорил за теб, когато ми каза, че отива при приятеля си.– аз се усмихнах от радост. Хюнга ми си има гадже.

Какво? Днес ли го казал това и кога си го видял?– Намджун ме попита учудено.

Ами, ако не ме беше прекъснал, щеше да разбереш, че днес се видях с Джин в мола.– довърших миналото ми изказване и погледнах с мазен поглед към Намджун.– Един малък въпрос... чука ли ли сте се вече?

Какво... не.– Намджун ми отвърна лека засрамен.

Ааа... не ти вярвам, но няма да те тормозя. Друг път ще го направя.– махнах мазната усмивка от лицето ми и се усмихнах нормално.

Ох... благодаря че ме изслуша. Това ми се отрази добре.– той въздъхна тежко.

Другите не знаят ли?– попитах учудено.

Ами... то... такова...

Как така не си им казал?– започнах да размятам ръце във въздуха.

Ами... Не знам. Чакам подходящ момент да събера всички на едно място и да им кажа, но май си личи и вече сами са разбрали.– Намджун ми отвърна като сведе глава.

Ох... идиота ми той. Добре, акое само това за казване, ще те помоля да си ходиш, защото искам да поспя.– казах протягайки ръце настрани.

Добре... И без това Джин сигурност ме чака вече.– той се изправи и тръгна към вратата.– Между другото... разбрах, че и при теб се случват интересни неща, но някой друг път ще ми разказваш.

Какв...??– тъкмо да го питам и той затвори вратата оставяйки ме сам в дома ми.

Много се радвам за него. Сега... да пиша ли на Те или не..................ще му пиша. Извадих телефона си от дънките ми и го отключих.

Джънгкук:
Хей хьонг. Как си?

*******
Ehoooo nowata chast e kachena...
Dono vi e haresala...❤✌
Ako ima greshki... znaete kakwo kazwam😅

I KAJETE MI KAK DA ZASPA SLED TOWA...

Prosto NE MOGA....😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍😍❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣❣