Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

48

КУКИ!!!!

Силен вик се чу от тъкмо събудилият се и изпотен Те. Сънуваше кошмар от който най-накрая се събуди, но за жалост това можеше да стане реалност и той се притесняваше от това....

°^°

Бе 14:00 часа. Кук се събуди и се огледа в сяка една посока. Спомените му се върнаха... връхлетяха го като гръм и малкия дори не усети, че е заплакал. За щастие в този момент влезе и Чим. Той веднага отиде до най-добрия си приятел и го прегърна силно. Куки му отвърна и продължи да плачи.

Големия се опитваше да го успокои, но нито един метод не работеше. Накрая Кук проговори с измъчен глас...

Хьонг... какво ми има?- малкия зададе въпроса си продължавайки да плаче и погледна към приятеля си.

Нищо ти няма Куки...- изтривайки още една паднала сълза Чим му отвърна.

Тогава защо Те ми го причини?!- поредния въпрос бе зададен от по-малкия.

Първо ми кажи какво е станало...- тихо му продума Джимин.

Ами... ами...- момчето едвам говореше.

Накрая си пое дълбоко дъх и започна да разказва. С всяка подробност. Джимин не можеше да повярва на чутото, но все пак знаеше или поне се надяваше, че Те не е искал това да става... И че той много обича Кук...

Куки... моля те успокой се!- Чим за поред път погали малкия по гърба, за да успее да го успокои.

За голямо щастие Кук вече не плачеше, но тихи хлипания се чуваха от негова страна.

Защо не говориш с Те...- Чим зададе въпроса си и погледна към измиченото лице на Кук.- Знаеш че това може да е грешка или нещо такова.... нали?

Кук завъртя главата си отрицателно. Големия въздъхна и стана от леглото спирайки да гали малкия.

Погледна към часовника и останови, че е 16:35 часа. Толкова дълго са стоели в стаята, че почти целия им ден е отишъл на кино, а Чим се бе разбрал да излезе с Юнги, но сега по-важното беше да помогне на най-добрия си приятел.

Ставай от това легло!- строго каза Чим.

Не искам...- Кук му отговори лягайки на леглото.

Нищо не си ял!- отново продума по-големия.- На бас, че от вчера!

Правилно от вчера не съм, но не искам да ям!- момчето му отвърна.

Но това не е добре Кук...- притеснен от това му продума Джимин.

Моля те... не искам...- малкия отново му отвърна.- Само ще те питам едно...

Да.

Нали мога да остана при теб?- като за последно Кук го попита и зачака отговора на Чим.

Разбира се!- той му отвърна с усмивка надявайки се, че и Кук също ще се усмихне, но не стана.

По малкия отново затвори уморените си очи и бързо заспа.

Джимин въздъхна и слезе долу като легна на дивана и се загледа отново в тавана, размишлявайки върху тази случка.

Целия му ден мина само в това...

°^° °^° °^°
Ем сигурно има грешки...
Та... знаете какво казвам(пиша)...
Дано ви е харесала главата!!!

И...
Видях, че съм на 8 място...
Знам, че за някой хора това е нищо, но за мен е много...

Б Л А Г О Д А Р Я | В И ! <3

Че четете тази глупост, че я следите, че я вотвате, че я коментирате и така нататък...
Блаааагоооодаааарряяяяяяя!!!!