Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
Двамата вървяха в неловка тишана, която скоро бе нарушена от по-големия.
Как върви училището?– запита Те.
Ам.... ами супер върви.– отвърна по-малкия отпивайки от кафето си.– При теб как е?
Ми.... и добре и зле, но вече върви повече към добре.– каза по-големият като показа двата си реда перлено бели зъби.
След като си поговориха малко, кафетата им свършиха и бяха стигнали училищната сграда.
Ем.... благодаря че повървя с мен.– каза Кук и се спря точно пред стълбите.
За мен беше удоволствие да вървя с теб приятел.– отвърна Те и се обърна с гръб.– Сега чао.
Той тръгна напред и помаха на Джънгкук, който се загледа за кратко в него и после се качи по стълбите. Влезе в и тръгна към стаята по математика.
Цялата тази сцена я видя момчето скрито зад храста до училището, а именно самия Джин. Той толкова се зарадва. Започна да звани на Джимин, после на Юнги, после на Джун. Разказа им всичко от-до. Накрая им каза днес да се съберат в един парк и да поговорят.
______________________________
И отново малко реклама на новата ми книга :))))))
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
