Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

46

.... така докато телефона му не започна да вибрира и забавната му мелодия не огласи помещението.

(Само да кажа, че от сега нататък ще разказвам само от неутрал. Но ако стане нещо друго аз ще си пиша дали е от на някой гледната точка.)

Надеждата му бе, че Куки го търси, но тя бързо се изпари, когато видя, че го търси Хоби. Зорлен вдигна телефона от масата и вдигна на приятеля си. Постави устройството до ухото си и се заслуша.

Ало Те!

Да.

Може ли да ми отвориш? Седя пред вас и званя на званеца от цял половин час.

Той дори не е чул от толкова много плачене...

Идвам.

Момчето затвори и тръгна лениво към вратата. Когато я стигна натисна дръжката и отвори.

Здравей.

Здрасти Хоби.

Хайде какво става.... Знам, че е свързано с Кук, но нали имаш мен...

Хоби тръгна да прегръща Те, но той го спря с едната си ръка като гледаше надолу.

От къде знаеш за Кук?

Ъм... аз такова... разбрах от Юнги...- Хоби притеснено се почеса зад врата.

Кога?

Ами преди около час и половина.... мисля....

Те веднага се сети, че по това време Юнги и всички останали бяха у тях, а той ги помоли да не казват на никой за проблема. Тогава Те бе забравил за Хоби.
В този момент на него му призля.

Хоби.... от къде разбра за Кук? Питам те още веднъж!- момчето почти извика ядосано.

Нали ти каза! Юн....

Няма как да е той, защото по това време беше у нас с всички останали, а аз ги бях помолил да не казват на никой. Не ме лъжи! Моля те!

Тогава Хоби наведе главата си и заби погледа си в земята. Не можеше да повярва, че така лесно се издаде, а имаше намерение да се възползва от ситуацията.

Защото аз го предизвиках...- тихо каза Хоб.

Какво?

Аз го предизвиках!- тогава той се извика.

Какво имаш предвид?

Казах му.......

Какво си му казал?...- сълзите и на двамата едвам се здържаха. Искаха да ги пуснат.

Всичко....- това бяха последните думи на Хоби.

Защо го направи? Това беше грешка, която не исках да повтарям!- през сълзи се извика Те докато стоеше на вратата и гледаше право в очите не приятеля си.

Защото не само Джънгкук има чувства към теб!- силно му извика Хоб.- Той се появи от няма има половин година и ти веднага се влюби в него!

Те гледаше ядосано, но едновременно и тъжно за това, което бе причинил на Хоби.

А аз....- тихо допълни той.- А аз и ти се познаваме от години, но нищо....

Хоби... аз обичам Кук, а теб..... теб те обичам като брат. Просто.... просто.... моля те.... върви си....

Тогава Хоб погледна за последно очите на приятеля си и каза едно сбогом тръгвайки обратно към тях.

Те се прибра отново в дома си. Бързо взе телефона от масата на кухнята и се качи по стълбите. След това влезна в стаята си плачейки. Тръшна се на леглото и заплака още по силно.

Мислите му се разпръснаха.... чудеше се как да обясни на Кук, че това е било грешка.... мислеше дали той ще му прости за тази грешка......

Изтощен от многото плакъне.... Те затвори очи и се отнесе в един гаден сън....