Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
Времето минаваше бавно. Поне за почти заспалия Джънгкук намиращ се в стаята по биология. Госпожата му говореше нещо за новия урок, но не се усещаше че никой не я слуша, освен хората на първите чинове. Както винаги... Кук се намираше вече в последния час за този ден и оставаха само 5 минути докато свърши.
Тогава телефона на му извибрира. Без да се колебае той го извади от задния джоб на дънките си и го отключи. Видя съобщението и съответно кликнат върху иконата, за да го види. Видя че Техьонг му е писал и понеже бе много любопитен какво е измислил по-големия, реши да провери.
____________
Техьонг: Как я караш? На мен ми е много скучно... и се сетих за теб. Та реших да ти пиша и пратя една моя снимка.
Техьонг ви изпрати снимка:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Техьонг: Какво ще кажеш? Не съм ли муцка👌😉😊😌😂
______________
По-малкия се учуди как може Те да се държи сякаш не го е наранил. Сякаш не го е накар да плаче с дни наред, сякаш нищо не се е случило. Но все пак в съзнанието му изплуваха хубави спомени на тях двамата и несъзнателно се усмихна.
Тази усмивка беше пълна с емоции.... с добри емоции. Така и останалите пет минути свършиха. Джънгкук прибра нещата си в раницата му и тръгна към дома на Джимин, който до сега се оправяше след хубавия му и "спокоен" следобед с Юнги за оговорената им среща с Джин и Джун.
След като беше готов писа на Кук, че излиза и след това с Юнги излезнаха от къщата. Тръгнаха към парка, където трябваше да се срещнат с другата двойка.
