Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
Няколко дни се миниха. Много мъчителни дни за мен. Тази година знам, че е ще е много тежка, но защо по дяволите всеки божи ден трябва да ни дават тестове и то с оценки и огромна домашна от която не мога да видя моя хьонг. Разбирам, но.... поне малко може да ни пощадят.
Днес беше сряда и единствено гадно днес беше, че имах математика. Не че не съм добър в нея, но ми е толкова скучна, че винаги усещам как ще заспа, когато учителката говори.
Още беше 07:25 часа, но на мен не ми се ставаше. Изведнъж телефона ми извибрира карайки ме да го погледна. Спря да издава шум и след една минута отново се почна.
Въздъхнах и станах от леглото. Взех мобилното устройство и видях, че ме търси майка ми. Ъх... тя пък какво ще иска. Сети се за мен... Уха...
Ало...
Ало Джънгкук.
Да мамо.
Да знаеш днес с баща ти си идваме за няколко дни.
Какво?
Да. Ще те видим миличък.
Ъм.... Добре. Чао.
Ч...
Дори не оставих да довърши и затворих. Защо ще идват? Какво ще искат отново? И как ще им кажа, че съм си намерил приятел? Само майка ми знае, че съм обратен... Ми баща ми... Ако разбере... край с мен.
Паника обзе тялото ми. С двете си ръце хванах главата ми и започнах да мисля. Видях, че вече 07:40 часа, но сега по-важното беше да осмисля всичко.
|°*°|°*°|°*°|°*°|°*°|°*°|°*°| Ами набързо го написах. Тези дни ще качвам по-често. И така... Дано ви е харесала главата... Сорка за грешките!
ЪМ... това е новата ми книга. Надявам се че дори и да не e boyxboy пак ще я видите! Благодаря за вниманието!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
