The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава втора

Гледната точка на Райли:
   Тричасовото събрание, на което се обсъждаше скорошната ми сватба със Себастиан и още по-скорошният ни годеж, най-накрая приключи. Не разбирах защо още от сега предпочитаха да говорят и да уреждат неща за голямата дата през август при положение, че все още дори не бяхме сгодени. Най-вероятно нямаха търпение да ме видят омъжена.
   След дългото и изтощително избиране на украса и още един куп други неща, всички щяха да се оттеглят в стаите си за почивка. Отново не схващах смисъла на присъствието ни в хотела. Защо трябваше да останем тук цяла седмица? Сватбата беше след три месеца. Това никъде по света го няма. Донякъде наистина се изнервях на родителите си. Защо бързаха толкова? Има двойки, които организират тържеството си в последния момент, а ние се подготвяхме от цели деветдесет дни по-рано. Може би се страхуваха, че ще размисля и ще разваля всичко? Възможно ли е наистина това да е причината? Вярно, че при уредените бракове има рискове, но не ми ли вярваха? Никога нямаше да ги опозоря. Да се омъжа за Себастиан беше мой дълг и аз щях да го изпълня.

- Райли, искаш ли да се разходим? – Себастиан се приближи към и ми предложи. – Може да се поопознаем още малко. – усмихна се.
- Добре. – съгласих се и двамата се запътихме към изхода на хотела.

   Излязохме на въздух и веднага се почувствах малко по-добре. Не обичах да стоя затворена на едно място толкова дълго време. Тази разходка определено щеше да ми се отрази презареждащо.
   Със Себастиан дълго време се разхождахме в пълно мълчание. Стараехме се да не се отдалечаваме от хотела прекалено много, затова по-скоро се въртяхме в кръг, обикаляйки го. Нито един от двама ни не се осмеляваше да започне разговор. Почти съм сигурна, че този брак и бързото темпо, с което подготовката му се развива, не плашеше само мен, а и него. Изглеждаше доста изморен и определено понякога на лицето му се четеше изражение на досада, когато се заговореше за брак.

- Предполагам си изненадана от внезапната поява на брат ми, за който дори не знаеше, че съществува? – Себастиан най-накрая проговори. Защо обаче трябваше да избира точно тази тема на разговор?
- Да, шокирана съм. Нито ти, нито родителите ти не са споменавали друг роднина.
- Татко не обича да говори за това. Хари е роден извънбрачно и за него това е голям срам, макар че все пак живеем в двадесет и първи век и съм убеден, че той не е единствения с подобен случай в Атланта.
- Това е сигурно. – съгласих се с него. – Коя е майка му?
- На Хари ли? – кимнах положително. – Казва се Фейт. Определено е мила, но явно нещата между нея и баща ми не са се развили добре.
- Ами ти и той? Заедно ли сте израснали?
- Не. Аз живеех с моите родители, а той с майка си. Въпреки това се виждахме доста често. Той е с две години по-голям от мен и винаги ми е помагал. Било то с домашни, или с момичета. – Себастиан се засмя.
- Има ли си приятелка? – попитах го, а той ме изгледа накриво. – Не, не ме разбирай погрешно. – оправдах се. – Мисля, че Кейти го харесва и сигурно ще ме пита затова искам да имам готов отговор за нея.
- О, добре. Не, няма си гадже. До преди три години излизаше с едно момиче. Казваше се Пейтън. Разделиха се поради… някои причини. Може би се е намирало някое друго гадже след нея, но не са се задържали за повече от месец. – обясни ми.
- Доста добре го познаваш.
- Ами нали знаеш… има телефони. Често си говорим. – отново настъпи неловка тишина. Как ще се омъжа за човек, с когото нямаме общи интереси и не можем да завържем един свестен разговор? Е, предполагам, че с времето ще се научим.
- Може ли да се връщаме вече? – попитах, надявайки се на положителен отговор.
- Разбира се.