The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава осма

Гледната точка на Хари:
   Тази сутрин се събудих с изключително главоболие и вместо в леглото си, осъзнах, че съм спал на дивана. Бях се схванал и всичко ме болеше. Главата ми пулсираше от болка и първата ми задача беше да взема две болкоуспокояващи. Надявах се, че няма да помня почти нищо от предната нощ, но всъщност помнех всичко. Абсолютно всеки един детайл от разговора ни с Райли след като тя беше толкова мила да ме доведе до апартамента ми. Спомних си това как й признах, че съм влюбен в нея, а тя побягна. Навън беше тъмно, а тя избяга от тук. Дано се бе прибрала без й се е случило нещо. Нямаше да го понеса.
   Прекарах няколко часа, стоейки в апартамента, размишлявайки за това какво ще правя сега. Признах на Райли всичко, но не получих отговор, макар че това беше всичко, което исках. Не можех да чакам повече. Исках да говоря с нея, за да изясним всичко. Исках тя да отвърне на чувствата ми, но знаех, че беше малко вероятно. Надеждата в мен обаче се запази и затова грабнах телефона си. Намерих номера, който тя се беше постарала да запази снощи и без капка колебание, го набрах. Зачаках да ми вдигне. Молех се да го направи. Изпитвах отчаяна нужда да чуя гласа й и да говоря с нея.

- Ало? - няколко позвънявания по-късно, тя се реши да ми вдигне.
- Искам да поговорим за снощи. – започнах темата директно.
- Няма за какво да говорим. Беше пиян.
- Не, Райли, не бях. Моля те, искам да говоря с теб. Ела в кафенето на отсрещната улица на сградата, в която живея след час.
- Наказана съм. Не мога да се измъкна. – защо ли не се учудвам? Баща й отново я е помислил за малко дете.
- Измисли нещо. Каквото и да е. Само ела. – на практика я умолявах, но наистина бях отчаян.
- Ще видим. – отговори и нещото, което чух след това беше празната сигнална линия. Беше ми затворила.

   Захвърлих устройството на дивана и се ядосах на себе си. Защо трябваше да съм такъв тъпак? Защо й наговорих тези неща снощи? Сигурно съм я изплашил. Та тя щеше да се жени за брат ми, а аз съм стоял насреща й, бръщолевейки за това колко много съм влюбен в нея. Нямах време да се измъчвам с мисли дали ще успее да се появи, или ще ми върже тенекия и ще ме остави да вися сам в кафенето. Трябваше да се приготвя. Миришех на алкохол след снощното ми изпълнение и определено имах нужда от душ и чисти дрехи.

***
 

  Измина половин час, откакто бях пристигнал на мястото на срещата. Райли все още не се беше появила и с всяка една изминала минута, започвах да се чувствам все по-разочарован. Знаех, че нямаше да дойде. Стана ми пределно ясно още след първите петнадесет минути. Мислех да довърша кафето, което си бях поръчал, а след това да се прибера вкъщи и да се довърша с твърд алкохол. Точно когато мислех да си поръчам сметката, звънеца над вратата издаде звук. Погледнах към клиента, който влезе, но останах приятно изненадан след като забелязах дългата кестенява коса. Усмихнах се и след като видях лицето й, което се оглеждаше за мен. Успя да ме види и се приближи до мен. Настани се на отсрещния стол и остави чантата си върху масата. Не можех да повярвам, че е тук. Няколко минути се взирах в нея, не обелвайки и дума. Беше толкова красива. Дори с разкъсаните си дънки и кецове.