The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава двадесет и втора

Неутрална гледна точка:
   След часове прекарани в плач, умората най-накрая беше надделяла и Райли заспа, свита в единия край на задната седалка. Тя се надяваше, че ако проспи всичко лошо, което й се случва, ще успее да повярва, че всичко това е поредния лош сън, от който щеше да се събуди. За жалост това беше самата реалност и Райли го осъзнаваше във всеки един момент. Сънят не беше способен да я накара да забрави, но можеше да я накара да се почувства по-добре. Мечтаеше за това как всичко щеше да свърши и преди да се усети отново щеше да бъде в обятията на Хари, където се чувстваше най-защитена и най-обичана. Никой друг нямаше да бъде способен да й даде това, което той й даваше.
   Себастиан беше забелязал рязката промяна в баща си след като той беше провел разговора си с Хари. Бяха спрели на една бензиностанция, докато това се случваше и Себастиан не успя да разбере за какво си говореха. Винаги той е виждал само това, което баща му позволяваше да види, но сега определено можеше да забележи разликите. Ричард изглеждаше така сякаш се разкайва за случилото се. Не беше тайна, че думите на големия му, извънбрачен син, до някаква степен го върнаха обратно на земята. Беше разбрал, че Хари също е негово дете. Беше разбрал, че като негов баща, той трябваше да му помага, а не да го кара да страда. Вече обаче беше твърде късно. Хари беше опетнил семейната чест. Беше отнел жената, която по право беше обещана на брат му. И за какво? Заради едното нещо, наречено любов.
   Колкото и глупаво да звучеше, семейство Хейл се беше запътило към Атланта. Предполагаха, че Хари щеше да ги потърси първо там, но това и беше целта им. Искаха той да страда и щяха да го постигнат. По един или по друг начин. Нощта вече се беше спуснала и Ричард прецени, че ще е по-добре, ако спрат в някой хотел. Намери един, който донякъде отговаряше на техните условия и претенции и отиде да се оправи с необходимите документи на рецепцията. През това време Себастиан трябваше да се погрижи да събуди Райли. Той изпитваше такава ненавист и омраза към нея, че единственото, което му доставяше удоволствие в момента беше да вижда болката и сълзите в очите й. Сграбчи ръката й над лакътя и я разтърси силно. Райли се стресна и отвори очите си. Веднага усети ноктите на Себастиан, които се забиваха в кожата й. В следващия момент ръката му отново се озова върху косата й. Вече нямаше съмнение, че Райли се беше събудила. Очите й отново се насълзиха, но не заради болката, а заради липсата на Хари. Неговото докосване беше толкова нежно и толкова непринудено, в сравнение с това на брат му. Преди да разбере какво става мъжът, който ненавиждаше повече от всичко в момента я беше издърпал от колата. Хладният нощен вятър се сблъска с кожата й, карайки я да настръхне.