The Love Escape(BG Fanfiction)

Глава четвърта

Гледната точка на Хари:
   През целия си живот съм имал моменти, в които ми се е искало да убия Себастиан и този беше един от тях. Беше едва осем сутринта, а той се разтропа по вратата на стаята ми. Мислех, че ме познава достатъчно добре и знае, че освен ако не пада бомба или няма пожар, не трябва да ме буди. Причината за жалост не беше нито една от двете. Дойде да ме информира, че той, Райли, Кейти и още няколко техни приятели, щели да дойдат и да посетят басейна на хотела. Не се зарадвах особено на новината, затова го отпратих с думите, че ще сляза по-късно. Навих си аларма за десет и половина и се върнах в леглото.
   Тези два часа минаха като миг. Тъкмо затворих очите си и в следващия момент досадната мелодия огласи стаята. Спрях я и приех факта, че ще трябва да сляза. Искрено се надявам Кейти да не се опита да направи нещо. Последното, което ми трябваше беше историята от снощи да се повтори. Едва не се озовах в стаята й. Добре, че не бях прекалил с пиенето, защото тази сутрин Себастиан нямаше да ме намери.

***
 

  Официално признавам, че това с басейна беше най-голямата грешка, която съм правил наскоро. Как можах да си помисля, че ще е добра идея да се появя на място, където болшинството от момичета е полуголо? По принцип не бих се оплаквал от гледката, но искам да се оплача за мръсните мисли, които имах в главата си спрямо едно конкретно момиче. Това беше бъдещата съпруга на брат ми. Дори не знам защо я наблюдавах. Очите ми бяха вперени само и единствено в тялото й, което нямаше как да не привлече нечие внимание. Колкото и да исках да обвиня банския за положението си, не можех. Той си беше съвсем нормален. Не беше нито изрязан, нито разголен, но въпреки това мислите продължаваха да си играят с мен и разиграваха хиляди сценарии, в които Райли се намираше на колене пред мен. Всички се забавляваха наоколо, а аз стоях като залепен за шезлонга, хапейки долната си устна. Трябваше да се махна от тук, преди проблема да се е превърнал в неконтролируем, но щях да имам сериозно затруднение. Райли се приближаваше към мен и само няколко секунди по-късно вече се беше настанила до мен.

- Защо стоиш сам? – попита ме и се усмихна.
- Просто не ми се стои тук. – отговорих.
- О… добре. – браво. Как можах да кажа сега това?
- Аз нямах това предвид. Радвам се, че съм тук, просто днес не ми се идваше на басейна.
- Тогава защо дойде? – предположих, че попита от чисто любопитство.
- Себастиан ми заповяда още в ранни зори. – тя се засмя, а аз я последвах. Наистина имаше прекрасна усмивка. Можеше да озари цяла стая.
- На мен никога не ми е заповядвал.
- Не се тревожи, Рай. Ще започне след като се ожените. – побутнах я леко, а тя отново се усмихна.
- Аз всъщност дойдох, за да ти благодаря за снощи.
- Да ми благодариш? Че за какво?
- Не каза нищо на баща ми. – не мога да повярвам, че ми благодари за това.
- Трябваше ли да го направя? Ако искаш, ще отида да го намеря и ще му разкажа целия ни разговор. Дори ще му кажа, че си ми се нахвърлила.
- Какво? – изплаши се. – Недей, моля те! А и аз не съм ти се нахвърляла. – не издържах и избухнах в смях, а тя ме гледаше озадачено.
- Трябваше да си видиш изражението.
- Много си забавен. – удари ме по рамото. – Голяма смешка направи.
- Извинявай, Райли. Не се сдържах. Защо толкова се страхуваш от баща си?
- Не се страхувам, просто… той е много строг. Въпреки че със Себастиан ще сключим брак, той все още ограничава срещите ми с него. Представи си какво ще стане, ако разбере, че съм се „нахвърляла” на някой друг.
- Разбирам. – кимнах. – Не се тревожи, няма да кажа на никого за снощния разговор.
- Оценявам го.