1

2.2K 90 6
                                    

Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо.

Това е първото изречение, което чухте от мен. Казвам се Натаниел, на кратко Нат и нося очила. Аз съм момче на 17 - избягван, тормозен, нараняван, отхвърлян и най-важното обвиняван. Винаги са ме обвинявали за много неща, но най-гадното обвинение беше за смъртта на близък за мен човек.

Това е болна тема, затова ще я разкажа друг път. Време е да се приготвям за училище, не че има причина да ходя. Никой не ме кара и никой не ме спира. Родителите ми не се интересуват много от мен, но все пак живея тук.

Имам и по-голям брат - Рей. Родителите ми го боготворят. Държи се сравнително добре с мен, но само вкъщи. В училище е един от "популярните", затова там ме отбягва.

Е, това е моят скучен живот. Пъхнах няколко учебника в раницата си, заедно с едно джобно ножче, облякох си черната тениска и черните скъсани дънки и слязох.

Цялото семейство се беше събрало. Взех една ябълка от купата на масата.

-Казва се 'Добро утро'. - каза баща ми.

-Добро утро... - промърморих.

Тръгнах към вратата и им казах, че тръгвам. Не очаквах отговор 'Пази се!' или 'Късмет!', но дори кимване щеше да е полезно...

Както и да е... Обичах да отивам рано, защото можех да се наранявам без странните или отвръщаващи погледи, които ми даваха.

И както казах, нямаше никой в училище. Седнах на чина си най-отзад и изкарах слушалките си. Слушах любимите си песни докато правех раните по ръката.

Както винаги сутрините минават много бързо за мен. Докато се усетя цялата стая бе пълна и учителката записваше заглавието на урока на дъската.

Както казах, аз съм избягван от останалите, така че седя сам на чина. Махнах слушалките и извадих тетрадката си. Започнах да си драскам нещо.

От някъде се чу мелодия на телефон. Учителката се обърна към нас.

-Кой не си е изключил телефона? - попита сърдито.

-Натаниел беше! - провикна се някой.

-Натаниел! След часа идваш с мен при директора!

И ето пак... Нещо незначително, но отново обвиниха мен... Добре, че вече свикнах.

Е, очаква ме още един обикновен ден...

__________________________________

Надявам се да ти хареса "книгата" и се извинявам за грешките!

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now