Вървях към гробищата, като преди да вляза купих бокет от любимите ѝ цветя - люляк.
Когато бях не далеч от гроба ѝ забелязах фигура. Даниел, новият ученик, бе застанал пред нейният гроб и плачеше, а люляк лежеше пред надгробната ѝ плоча.
След минути си тръгна, триейки сълзите си.
Смъкнах качулката си и застанах на мястото, където беше той до преди минута. Оставих букета с цветя до неговия и започнах да си говоря с нея.
-Липсваш ми... Измина цяла година от както не съм те виждал... В онзи ден трябваше да дойда по-рано, трябваше да бъда до теб, но...не можах да дойда навреме... Съжалявам, надявам се да ми простиш! Никога няма да те забравя...
Допрях пръсти до студената надгробна плоча, а с другата изтрих сълзите си.
-Обичам те... - прошепнах и станах. Истрих за последно сълзите си и се обърнах, за да си тръгна, но до мен бе застанал Даниел.
-Трябва да поговорим...
___________________________
Дън-дън-дъъън!
Лал, сега и аз изгарям от желание да разбера за какво ще си говорят хд
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.
