37

568 55 5
                                    

Часовете приключиха. С Даниел изчакахме стаята да се изпразни и след това прибрахме нещата си.

Щом се отдалечихме от сградата хванахме и ръцете си. Това се случваше всеки ден - изчакваме всички да си тръгнат, държахме си ръцете, изпращахме се. Но днес имаше нещо различно... Имах чувството, че някой ни следи...

Да, понякога ставам параноичен. Обърнах се, за да проверя, дали наистина някой ни следеше. И да, зад нас наистина имаше фигура. Беше далеч, но имаше. Беше в черно и носеше качулка. Наистина съм параноичен.

Дръпнах ръката си от тази на Даниел и се отдръпнах от него леко. Той ме погледна объркано.

-Зад нас има човек. - прошепнах тихо и продължих да вървя, а той се обърна.

Дàниел сякаш замръзна на място щом погледна към човека на няколко метра от нас. Аз също застанах до него и размахах ръка пред лицето му.

-Ехоо? Дàниел, чуваш ли ме? - попитах, но отговор не последва. Той само стоеше там и се взираше в човека.

Вече на няколко крачки от нас, човекът пред нас наддигна главата си, така че да може да се види лицето му.

Той беше по-висок от нас. Усмивката беше на лицето му, кожата му - гладка, очите - зелени, а косата му беше светло кафява, поне в такъв цвят беше баритонът му, който се показваше от качулката.

-Как си Дани? - попита момчето пред нас с усмивка.

-К-какво правиш т-тук? - Дани заекна, а това е много необичайно.

-Така ли се отнасяш със стари приятели? Много грубо! - възмути се новодошлшя.

-Н-не, разбира се... Ъм.. радвам се да те видя.. Уил...

__________________________

Личи ли си, че едвам измислих това име? ;(

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now