31

621 58 6
                                    

Настанихме се на местата си в класната стая. Излишно е да казвам, че ние бяхме първи. Все пак е понеделник...

-Наат, искам целувка! - изчуролика идиота до мен.

-Искай си, аз ще спя. - сложих си качулката и махнах очилата си като погребах главата си в ръцете си върху чина.

-Казах ти, че не трябваше да ставаме толкова рано! Нищо чудно, че си кисел цял ден... - измрънка той.

Така прекарахме към дестина минути в тишина. Скоро вратата започна да се отваря и затваря. Стаята се пълнеше постепенно и накрая удари и звънецът, сигнализиращ началото на първия час.

Зачудих се как през цялото това време Дàниел не ме беше дразнил. Наддигнах леко глава, за да видя, че той също спеше. Усмихнах се леко на спокойното му лице.

Скоро и учителката по английски дойде. Поне часовете ѝ не бяха кой знае какво... Точно за това оставих Дàниел да спи.

След края на часа отново му хвърлих по един поглед. Дори досадния звънец не го събуди... Лал, той спи като пън...

Разтърсих леко рамото му, в замяна получих скимтене. Направих го отново и отново, той така и не се наддигна.

-Даниел ставай вече! - побутнах леко главата му.

-Остави ме да поспя малко, де! - измрънка той.

-Часът започва, ставай!

Той измрънка недоволно, но все пак наддигна глава и се огледа, след това се прозя тихо и се облегна на стола си. Потърка очи, значи все пак наистина е спал...

-Имаме английски, нали? - той протегна ръце.

-Проспа часа, сега имаме математика. - казах спокойно и погледнах към прозореца.

-Т-ти се шегуваш.. нали? - чух гласът му и се подсмихнах леко.

-Не, не се шегувам, спяща красавице.

-Ама защо не ме събуди?!

-Опитах се, но ти спеше като пън.

Той измрънка отново, но се примири и се кротна. След междучасието дойде и учителката.

Както винаги се бях загледал в небето през прозореца. До преди малко беше слънчево, но сега беше пълно със сиви облаци, готови да излеят дъжда.

Изведнъж вратата на стаята се отвори с гръм и трясък. Погледнах, за да видя кой реши да влезе така... Рей?

-Трябва да взема Натаниел с мен! - беше задъхан, сигурно е бягал.

Погледнах към учителката и тя кимна събрах си набързо нещата и излязох от стаята. Погледнах и към Дàниел преди да изляза. Той гледаше ту мен, ту брат ми с въпросително изражение.

-Рей, какво става? - сега като го погледнах по-внимателно видях, че беше на ръба да заплаче.

-Нат, родителите ни... мъртви са... - той ме прегърна силно и остави сълзите и риданията си на свобода.

А аз... Аз бях вцепенен... Не знаех как да реагирам, не знаех какво да правя, не знаех какво да кажа...

Просто... Прегърнах го силно и оставих сълзите ми да падат...

__________________________

5# gay
23# boyxboy

Благодаря... Просто, благодаря :-:

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now