12

825 68 4
                                    

На следващият ден, сутринта ми протече както обикновено.

Тъкмо седнах на чина си, когато вратата се отвори. От там влезе Дàниел. Щом ме видя той се усмихна.

-Добро утро, Нат! - седна до мен и свали раницата си от рамото си.

-Добро да е... - отвърнах и тръгнах да си слагам слушалките, но той ми ги взе от ръцете.

-Няма да слушаш тази депресарска музика повече! - гласът му беше доста строг.

Погледнах го на кръв и си взех слушалките от ръцете му.

-Не ми казвай какво да правя! - изръмжах тихо.

-Правя го за твое добро! - оправда се той.

-Аз съм добре, не се тревожи за мен. Трябва да се грижиш за себе си... - измрънках и погледнах през прозореца.

-Ти си ми приятел, грижа ме е за теб. И трябва да се научиш да показваш емоциите си... Както вчера. - обърнах се към него. Беше със затворени очи и потпираше главата си на дланта си.

Аз кръстосах ръце на чина и зарових главата си в тях, като затворих очи.

Неусетно съм заспал, но се събудих щом чух звънецът, сигнализиращ края на часа.

Протегнах ръце и се прозях, като се облегнах на стола.

-До следващия час, ученици! И си напишете домашните! - каза строго учителката и излезе от стаята.

-Как спа? - попита ме с усмивка Дàниел.

-Защо не ме събуди? - махнах очилата си и разтрих носът си. Не е никак удобно да се спи с очила.

-Изглеждаше уморен.... А и... - промърмори нещо, но не успях да го чуя.

-А и, какво? - попитах като го погледнах.

-Просто изглеждаше сладко докато спиш... - измрънка и прибра учебниците си в раницата.

-Да не ме сваляш? - той като че ли се задави и ме погледна с оголени очи.

-Какво?! - засмях се на реакцията му и ударих леко с длан повърхността на чина.

-Само се шегувах! - той си отдъхна, а аз продължих да се смея, този път по-тихо, защото вече бях привлякъл погледи от съучениците ни.

-Ах ти, шегаджия такъв! - той свъси вежди и разроши косата ми грубо.

-Добре де, извинявай! Спри! - опитах се да разкарам ръката му.

Чу се блъскане по чина и с Дàниел се обърнахме към източника на шума. Пред нас стояха три момичета с видимо престорени усмивки.

-Дани, може ли да поговорим? - попита едното момиче, чиито длани все още бяха върху чина.

-Добре, връщам се след малко Нат! - той стана и ги последва.

Аз кимнах и пооправих малко косата си. Погледнах през прозореца към синьото небе и видях сивите облаци.

-Явно и днес ще вали... - промърморих сам на себе си.

__________________________

АЗ СЕ ЗАВЪРНАХ, ХОРА!

и пак няма да ме има за 2 дена, хихи 😅

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now