Guilty without Fault (bxb)

5

Часовете приключиха. През целия ден този Даниел се опитваше да се сближи с мен.

Вече слизах по стълбите, за да мога да стигна до изхода на училището и да се прибера, но чух онзи негов досаден глас.

-Хей, Нат! Почакай! - дори не си обърнах. Много добре знам, че е той и не искам да вървя заедно с него.

И все пак той ме настигна. Сериозно, какъв му е проблема? Не може ли да ме остави и да си намери някой друг за приятелче?

Усетих ръка на рамото си и спрях. Чудесно, първо ме дразни цял ден, а сега и за стълб му служа!

-Не ме ли...чу? Искам да...се приберем...заедно. - беше задъхан, все пак тичаше от класната стая до тук. Аз обикновенно излизам веднага след часа, а и момичетата също го заговориха.

-А аз не искам. Остави ме намира най-накрая! Цял ден ме дразнеше! - изръмжах тихо, колкото той да ме чуе.

-Просто искам да сме приятели! Изглеждаш доста отдръпнат от останалите, а това не е добре. - вече вървях и се опитвах да го игнорирам, но той вървеше след мен.

-Ще спреш ли да ме следиш?

-Не те следя, просто и аз живея в тази посока.

Въздъхнах и си пуснах музика на слушалки. Този път исках да се прибера възможно най-бързо, затова забързах крачка.

-Тъй като живеем в една посока, защо да не повървим заедно, м? - едната му ръка се уви около раменете ми.

-Не, благодаря! - опитах се да махна ръката му от раменете си, но той затегна хватката си.

-Не бъди толкова отдръпнат, де! Какво слушаш? - той взе едната ми слушалка и заслуша.

Разбира се, че се опитах да си я върна, но не... Този човек няма граници.

-Нищо чудно, че си винаги в черно и не говориш. Слушаш депресарска музика! - лал... Гениално заключение...

Взех си слушалката и отново се отдадох на тихото вървене. Като по чудо и той спря да ме закача, просто вървеше до мен в тишина.

Скоро стигнахме дома ми и завих, отправяйки се към входната врата.

-Да утре, Нат! - чух зад себе си, след като свалих слушалките.

Дори не си направих труда да го погледна, просто затворих вратата зад себе си.

__________________________

Ии~ това е за днес!

Дøвũждąнë~