32

601 59 9
                                    

Минаха няколко дни от загубата... Те са починали в пътен инцидент. Пътната настилка е бил влажен, водачът на един камион не е успял да овладее волана на един от завоите и е навлязъл в насрещното платно. Блъснал е колата на родителите ни и те са загинали на място... Поне не са страдали.

През тези дни не излизах от вкъщи. Всеки ден Дàниел идваше. Опитваше се да ме разсее от случилото се. Опитваше се да помогне с каквото може.

И днес беше денят, в който ще видя родителите си в ковчег... С Рей се бяхме подготвили психически за този момент, но сълзите идваха сами.

Въпреки, че те не се държаха добре с мен, аз ги обичах. Обичах ги с цялото си сърце.

След нейната загуба имах надеждата, че те ще спрат да ме третират като нищожество. Това не се случи, но въпреки това аз все още ги обичах...

Всички бяхме облечени в черно. Аз, Рей, Дàниел, баба, цялото семейство се беше събрало, за да почетем паметта им.

Щом всичко свърши и повечето си отидоха оставих по една бяла роза пред надгробните им плочи.

Нека белият ѝ цвят да им напомня, че има светлина в мрака. Нека нежността ѝ да им напомня, колко крехки са живите. Нека бодлите ѝ да им напомнят колко болезнен е реалният свят. Нека розите да им напомнят колко трудно е да си жив...

-Ще ми липсвате... Обичам ви! - и поредните сълзи се стекоха по лицето ми.

____________________________

Май пак се връщаме към късите глави :/

Моите съболезнования за всички, които са изпитали тъгата от загубата на близките си! Надявам се правителството да оправи най-сетне пътищата и да спрат да се взимат толкова много жертви!

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now