Gift

Глава Трета

На една маса е седнал мъжа от снощи. Поемам дълбоко въздух. Приближавам се и сядам на масата.
-Здравей, Амалия.
-Здравей...Крисчън.
-Виж, знам, че всичко е ново за теб. Тъкмо се събуди от 13-годишна кома.
-Благодаря, че ми напомни.
Мамка му! Защо го казах?
Засмивам се.
-Няма проблем. Шегувах се.
Не беше смешно.
-Да, беше.
-Добре, добре. Спри се.
-Не знам дали мога.
-Можеш. Довери ми се.
-Каза, че можеш да ми помогнеш.
-Да, мога. Другите ще дойдат след малко.
-Другите?
-Да. Едни приятели. Те са като теб и мен.
-Ти?
-Да. Аз бях в кома 4 години. Има специално място за нас. Ще ти го покажа и ако искаш...ще дойдеш.
-Къде?
-Наблизо е.
В този момент влизат група хора с бели или черни дрехи.
-Ето ги. Забавихте се.
-Знаем. Имаше трафик-казва едно червенокосо момиче.
-Не ми прави номера с трафика, Кели.
Момичето се засмива. Изведнъж всички приковават погледи в мен.
-Какво?
-А, да. Приятели, това е Амалия.
Онази Амалия?
Колко ли е силна?
-Да, аз съм ОНАЗИ Амалия.
Те се сепват, но сядат до нас. Крисчън казва:
-Сега ще пробваме нещо. Искам да ми кажеш какво си мисли всеки от тях. Те не знаят, че им четеш мислите.
-Добре.
Секси е.
-Първото момче си мисли, че съм секси.
Защо сме тук?
-Момичето до него се чуди защо са тук.
I'm sexy and I know it...
-Другия самохвалко се мисли за много готин и си пее песен.
Дали си спомня?
-Момичето до него се пита дали помня, но не знам за какво говори.
Какво ѝ е толкова специалното? И тя е била в кома, просто по-дълго време. Кучка.
А, не! Някак си без да я докосвам, запращам една чаша по това момиче.
-Амалия! Спокойно! Какво чу?
-Мисли ме за кучка. Не знам какво стана.
-Телекинеза. Можеш да движиш предмети с мисълта си.
-Добре. Значи мога да метна кола по нея?
-Не, не може.
Аз се намръщвам.
-Добре.
-Справи се отлично, Амалия.
-Да...добре...
В следващия момент всичко става черно...