Gift

Глава Пета

Ставам рано. Обличам потник и анцунг и връзвам косата си. Излизам и започвам да бягам. Някой бяга след мен. Намалям темпото. До мен идва Крисчън.
-Здрасти.
-Здрасти, Крисчън.
Двамата бягаме около половин час. После сядаме на една пейка.
-Хей, да не ме следиш?
-Не. Просто тренирам-усмихва се.
Аз завъртам очи.
-Току що да не ми извъртя очи?
-Да. И какво ще направиш по въпроса?
Крисчън отваря уста и я затваря.
-Добре. Така си и помислих.
-Ще тренираме ли днес?
-В момента го правим. Огледай се.
Сами сме в парка. Малки капки роса се вдигат във въздуха. Светлината се отразява в тях. Една капка застава в ръката ми.
-Браво! Вече се контролираш, Лия.
Стрелвам всички капки към Крисчън и го намокрям. Спуквам се от смях.
-Хаха, много смешно. Но признавам, добре се справи. А аз съм мокър.
Двамата се засмиваме.
-Мисля, че е време да дойдеш с нас.
-Къде?
-В Академията. Там ни обучават.
-Не мога да напусна семейството си така.
-Лия, ти не беше в тази болнична стая по време на комата.
-Какво? Не, бях там.
-Грешиш. Ти беше в Долината. Там се запознахме. Станахме приятели. Дори нещо повече.
Крисчън хваща ръката ми и спомени започват да ме заливат. Аз и Крисчън, играейки в снега. Аз и Крисчън, тренирайки в тревата. Аз и Крисчън...в зала с факли. Там той ме запозна с някого.
-Спомних си.
-Наистина? Какво?
-Играта в снега, когато бяхме малки, тренировките и...някаква зала. Имаше факли и нещо като рисунки по стените.
-Това е...невероятно. Само като докоснах ръката ти...
-Крисчън, трябва да вървя. Ще...ще се видим после.
-Добре. До после.
-До после.
Аз ставам и се връщам в къщата. Отивам в двора и лягам под едно голямо дърво. Затварям очи и отпускам глава на него.
Какво ми става? Защо съм така объркана? Защо аз? Защо не някой друг? Защо животът ми се обърна с главата надолу?
Отварям очи и се заглеждам в клоните на дървото. Като спомени са. Всеки спомен води до друг. А в центъра стои...Крисчън. Ставам и влизам в къщата. Вземам една ябълка и сядам на един стол.
-Амалия! Къде беше? Знаеш ли колко се притесних?
Къде е била? Глупачка! Опитва да бяга! Разрушава репутацията ни!
-Ти си глупачка, мамо. Не се опитвам да бягам,а да тренирам. Не разрушавам репутацията ви, а я подобрявам. Така че моля те млъкни.
Мама остава с отворена уста.
-Затвори си устата.
Тя я затваря. Аз минавам покрай нея и казвам:
-Ще си взема душ.
Отивам в банята в стаята си. Събличам потните си дрехи и пускам водата. Оставям ваната да се пълни. После влизам и се отпускам.
Да ли ѝ е удобно?
-Кой е там?
-Спокойно, аз съм.
-Крисчън! Гола съм!
Той се засмива и се обръща. Аз излизам от банята и обвивам тялото си с хавлия. Отивам до гардероба и обличам тениска и кожени къси панталони.
-Добре, готова съм.
Крисчън ме поглежда и подсвирква.
-Тихо.
Затварям и заключвам вратата.
-Какво правиш тук по дяволите?
-Дойдох да тренираме. Трябва да се научиш да се контролираш.
-Добре. Да започваме.
Двамата сядаме на леглото. Крисчън изважда кибрит, а от него взема една клечка.
-Искам да я вдигнеш.
-Лесно.
-Не, само нея. Без другите.
След 15 минути наистина започвам да вдигам само нея...