Gift

Глава Осма

На другия ден ставам рано. Обличам една черна риза, кожен панталон и кожено яке. Излизам за да се видя с Крисчън. 6:30 е. Отивам в гората с колата на Сам. Крисчън ме чака до един хълм. Аз излизам от колата и се приближавам до него.
-Здрасти, Крисчън.
-Здрасти, Лия. Ще започваме ли?
-Разбира се.
Двамата сядаме на тревата един срещу друг.
-Затвори очи.
-Защо?
-От Академията искат да върнеш част от спомените си. Затвори очи.
Аз затварям очите си.
-Сега искам да се концентрираш върху онзи спомен с Ричард. Искам всеки детайл.
Гласът на Крисчън ме успокоява. Припомням си Ричард. Припомням си залата. Голяма каменна зала с факли и много висок таван. Тримата стоим пред огън в средата на залата. Ричард стои срещу нас. Изглежда на около 50. Посивяваща коса, меки черти и ясни сиви очи. Той е леко усмихнат.
-Амалия, мислиш ли, че си готова?
-Да, Ричард.
-Тогава нека се изправиш срещу тях. Като тренировка. Големите те чакат.
Аз кимвам и излизам от залата. Пред мен има гъста мъгла. Привеждам се и се ослушвам. Преобразявам се във вълк. Един голем излиза. Изглежда като черна сянка. Напада, но аз избягвам удара. Само леко ме одрасква. Излиза втори от мъглата. Този път ме удря, но и аз го удрям. Повалям го и го разкъсвам. Големът се превръща в гъста черна мъгла. Идва втория. Същото правя и с него. Ставам нормална. Влизам пак в залата и припадам. Събуждам се в стаята си в Долината. Малка стаичка с легло и нощна лампа. Крисчън стои и ме наблюдава. Когато вижда, че съм будна ми се усмихва.
-Браво. Справи се много добре. Почти колкото мен.
-Добре.
Той започва да превързва раните ми. Ричард влиза.
-Браво, Амалия! Като за първи път се справи отлично.
-Благодаря, Ричард.
-Ще ви оставя, деца. Крисчън, погрижи се за Лия.
Крисчън кимва и продължава да превързва раните ми, а Ричард излиза...
Отварям очи. Отново съм на поляната с Крисчън.
-Спомни ли си?
Аз кимвам и му разказвам.
-Помниш ли как изглеждаха големите? Дори и аз не видях лицата им.
-Те...нямат лица. Имат муцуни на някакво странно...животно мисля. Окосмени са и имат дълги нокти, с които нанасят ударите си. Бързи са. Когато се движат се превръщат в гъста черна мъгла. Това е.
-Уникално! Никой до сега не е виждал голем отблизо.
Аз се усмихвам и лягам на тревата. Крисчън ляга до мен. Заглеждам се в облаците.
-Ще се преструваме, че нищо не е станало, така ли?
-Лия...това беше грешно. Както беше и в Долината. Трябва да спрем. И не си хапи устната! Така ще ме побъркаш.
Изобщо не съм се усетила! Спирам да хапя устната си. Поглеждам Крисчън.
-Ами ако не искам да спирам?
Той също ме поглежда.
-Тогава ще се наложи да се отдръпна. Не исках да си мислиш, че...знаеш.
Той става и изчезва в дърветата. Аз стоя още малко и се качвам в колата на Сам. Не мога да повярвам! Щял да се отдръпне! Какво значи това? Прибирам се. Вземам една бутилка скоч и отпивам.
-Амалия, къде беше? Защо колата ми я нямаше?
-Наложи се да я взема. Съжалявам.
-Трябваше да ме помолиш.
Аз ставам и се доближавам до Сам.
-Не. Се. Моля. На. Никого. Свиквай.
-Живееш в моята къща, пиеш от моя алкохол, караш колата ми! Това е прекалено!
-Ще правя каквото си искам.
-Сам? Какво става тук?
Мама ни гледа притеснено.
-Тази малката ми е взела колата.
-Амалия!
-Какво? Трябваше ми. Взимам каквото си искам, когато си поискам, Елън.
Натъртвам на името на майка ми. Тя ме поглежда шокирано.
-Най-вероятно скоро ще се преместя. Няма да чуете повече за мен. Дотогава...смятам да се позабавлявам.
Вечерта обличам червена рокля и отивам в 'Look at me'. Сядам на бара. Поръчвам си джин. Изпивам го бавно. Поръчвам втори.
-Внимавай с питиетата, кукло.
-Махай се, задник.
Мъжа от снощи. Ще го пребия този път.
-Сега май нямаш бутилка в ръка, а?
-Не, но имам цял куп пред мен и пистолет в джоба. Внимавай, приятел.
Мъжът се сепва и си тръгва.
-Блъфираше, нали?
-Какво правиш тук, Крисчън?
-Нищо.
-Нямам пистолет, но имам бутилки на разположение. И ти трябва да се пазиш.
-Ядосана си ми.
-Не, бясна съм. Сега ме остави намира.
Крисчън не мръдва от мястото си.
-Добре тогава. Кога ще мога да отида в Академията? Искам да се махна от майка си и мъжа ѝ. Колкото се може по-скоро.
-Ще уредя нещата. Ще те уведомя.
-Добре.
Аз ставам и си тръгвам. Вкъщи събличам дрехите си и се тръшвам на леглото. Заплаквам. Как може да ми го причини?! Ставам, но този път съм на четири крака. Аз съм черна вълчица. Скачам през терасата и побягвам към гората...
Събуждам се по тениска и дънки в гората. Колко е часът? Какво правих снощи?