Gift

Глава Десета

Събуждам се. Кели ме бута.
-Хайде ставай, Лия. Първият ден ти е. Не бива да да закъсняваш.
Аз ставам и отивам в банята. Измивам зъбите си и се поглеждам в огледалото. Зелените ми очи започват да светят странно.
-Кели? Ще дойдеш ли за малко?
Кели идва и замръзва щом ме вижда.
-Не...не може да бъде. Ела.
Двете излизаме по тениски и къси панталони и отиваме към Тихата къща. Там се качваме по вити стълби и стигаме до голяма врата. На нея с дърворезба е изобразена жена. Тя е с дълга коса. Много е красива. Влизаме в голяма стая. Лъхва ме миризмата на жасмин и...и мента. Чичо е седнал на един стол и разговаря с жена. Той ни поглежда и става.
-Какво правите тук? Лия? Какво ти е на очите?
-Реших, че е най-добре да я доведа тук, Ричард.
Жената ме гледа изучаващо. Има черни очи и дълга кестенява коса, вързана на опашка. Облечена е с дълга бяла рокля. Усмихва ми се.
-Ела, Амалия.
Аз отивам при нея. Сядам срещу жената.
-Аз съм Мелинда. Ще ти помогна. Искам само да се успокоиш. Излезте-нарежда на Ричард и Кели.
Те веднага излизат.
-Кажи ми какво сънува.
-Аз...сънувах някаква гора и руини и...някакви знаци. Те светеха. Чувах гласове.
-Нарисувай ми знаците.
Аз вземам лист и молив и започвам да рисувам буквите, които видях. Подавам ѝ листа.
-Това е латински. Пише 'Великата се прероди.'
-Какво значи това?
Става ми все по-топло. Ръцете ми стават червени и започват да горят в зелени пламъци. Какво става? Оглеждам се. Цялата съм обгърната в зелени пламъци. Те галят кожата ми, без да ме наранят. Мелинда ахва. Става и казва:
-Ела с мен.
Двете излизаме. Не спирам да гледам зелените пламъци. Ричард и Кели ни чакат в стая на долния етаж. Подминаваме ги и започваме да слизаме каменни стълби. Светлината от пламъците се отразява в стените. Те вървят след нас. Стигаме до тъмен коридор. Мелинда ми подава една факла. Щом я докосвам всички факли светват. Зелени пламъци. В дъното на коридора виждам друга дървена врата. С множество метални ключалки. Мелинда изважда няколко ключа и отключва. Озоваваме се в просторно помещение. По стените има стенописи. Има камина, диван и няколкк рафта с книги. Аз сядам пред камината и моментално лумват зелени пламъци. Заглеждам се в тях. Мелинда взема една книга и я отваря. Започва да я разлиства.
-Ето къде е! 'Великата ще се прероди и ще се възкачи на трона. Ще дойдат и двамата рицари. Те ще ѝ помогнат в битката с Четиримата Конници на Смъртта. Този, който застане на пътя им ще умре от страшна болест. Ако Великата не успее ще настане мрак. Ще дойдат Тъмните времена.' Това е пророчеството. И то започна. Амалия, ти си Великата...