Глава Шеста

255 16 0
                                    

-Добре, стига ти за днес. Ще дойда да те взема довечера.
-Да ме вземеш? За какво?
-Всички от Академията ще се съберат в клуб 'Look at me'. Искам да се запознаете.
-Крисчън, няма да ме пуснат.
-Ако не те пуснат ще избягаш. Познавам те, Лия.
Заглеждам се в него. Как ще ме пуснат? Как да обясна на мама и Сам за силите си и...за всичко останало.
Вратата се отваря. Сам влиза и ни вижда.
Не заключи ли?-Крисчън.
Заключих. Явно има ключ.-Амалия.
Какъв е този?-Сам.
-Сам, не е това, което си мислиш.
-Така ли, какво е?
Пиян е. Държи пистолет. Насочва го към Крисчън и стреля.
-Не!
Заставам пред Крисчън и затварям очи. Очаквам куршума, но така и не идва. Усещам само леко боцване. Отварям очи и виждам куршума в корема си. Защо не ме боли? Защо не го усещам? Хващам го и го изкарвам. Поглеждам Сам злобно.
-Ау! Това заболя, Сам!
-Какво? К-как така?
-Излизай и не се връщай. Хвърли ключа за стаята ми в реката. Веднага. Забрави какво стана току що.
Сам като хипнотизиран излиза.
-Какво стана? Защо не ме заболя?
-Аз те научих. Концентрираш се върху едно нещо и не мислиш за нищо друго. Така не го усещаш, а той не се забива. Явно си усъвършенствала и внушението. Можем да внушаваме на хората всичко. Ти току що го направи. По принцип не можем да правим две неща едновременно. Някак си...ти ги направи. Така ще излезеш довечера. Ще те взема в 21:30.
-Добре.
                  След няколко часа
Обличам една черна къса рокля, гримирам се, сресвам косата си и вземам чантата си. 21:25. Слизам долу. Мама и Сам ме виждат.
-Амалия, какво си облякла!?-Казва мама.
Слизам при тях в кухнята. Поглеждам ги в очите. Концентрирам се.
-Излизам. Вие ще ме пуснете.
-Амалия, радваме се, че ще излизаш! Върви.
Аз се усмихвам, обувам черните си токчета и излизам. Крисчън ме чака до черната си спортна кола.21:30.
-Готина кола.
-Готин задник.
Аз му се изплезвам и влизам в колата. Ще бъде интересна нощ. След 15 минути спираме пред голяма сграда с надпис 'Look at me'. Влизаме. Музиката и миризмата веднага ме поглъщат. Мирише на...на алкохол. Приятна миризма. Насочваме се към една маса.
Това Амалия Колт ли е?
Тази е секси. Мога да ѝ запуша устата и да я изчукам отзад.
Готина мацка. Откъде я познавам?
Мислите на хората ме заливат. Двамата с Крисчън сядаме на маса с още седем души. Седемте дущи от кафенето. Те ми се усмихват.
-Здравей, Лия-казват всички едновременно.
-Здравейте.
Крисчън ми ги представя.
Кери

GiftWhere stories live. Discover now