Gift

Глава Седма

Бейли ме гледа злобно и завистливо. Другите ми се усмихват. Най-вече Алекс и Кели. Кели ми харесва. Поръчвам си едно мартини. Сервитьорката гледа Крисчън странно. Похотливо.
Този е секси. Мога да го очаровам и да ме изчука. Защо седи до тая?
А, не. Вече се ядосах. ТАЯ може да те убие, мис Руси плитки.
Добре ли си?
Защо да не съм?
Защото гледаш лошо сервитьорката.
Е, и? Какво лошо има? Не ми харесва какво ѝ се върти в главата.
Какво е то?
Не е твоя работа.
Ако включва представи за секс е моя работа.
Няма такива неща.
Сигурна ли си?
Сигурна съм, Крисчън! А сега ме остави да си изпия мартинито!
Той ми се усмихва мазно, а аз се намръщвам.
-Не се мръщи. Ще убиеш някого с поглед.
-Това е целта-казвам тихо аз.
Кели казва:
-Лия, какво помниш от Долината?
-Не много...помня една тренировъчна зала и...и още нещо, но е неясно. Спомените ми се връщат бавно.
-С всички е така. Крисчън, откъде намери толкова готино момиче?
Всички се засмиваме.
-Да, Кели е права-казва Уилям.
-Какво ѝ е толкова специалното?-Пита раздразнено Бейли.
-Както винаги злобна. Извинявам се от името на сестра си-казва Бен.
-Вие брат и сестра ли сте?
-Да не повярваш-казва Кели и се засмива.
Аз също се засмивам.
-Да, аз съм по-добрия.
-Че какво ми е лошото на мен?
-Хора, не се карайте-намесва се Крисчън.
Всички си говорим и се смеем. Кели е на 21 (колкото мен), Бейли е на 20, Бен е на 20, Кери е на 19, а Уилям на 24 (колкото Крисчън).
По едно време един мъж се приближава.
-Ей, кукло! Защо си с тези загубеняци?
-Разкарай се, задник. Те са ми приятели.
-И ние можем да бъдем приятели, кукло.
Аз ставам и се приближавам до мъжа.
-Ако още веднъж ме наречеш кукло...
-Какво ще направиш?
Аз вземам бутилката бира от ръката на Уилям и я счупвам в главата на непознатия.
-Това е предупреждение-изсъсквам и го избутвам.
Сядам на масата. Всички ме гледат смаяно. Освен Бейли.
-Какво?
-Ти...ти си...страхотна!-Виква Кели.
Другите я следват. Аз се засмивам.
-Какво да кажа? Не обичам да ми викат кукла.
Всички се засмиваме. Вечерта минава страхотно. Крисчън ме оставя пред къщата. Слиза от колата.
-Всички те харесаха. Не обръщай внимание на Бейли. Тя не харесва никого.
Аз се засмивам.
-Забелязах. Беше приятно. Забавлявах се много, Крисчън.
-Аз също.
Той ме поглежда в очите. И изведнъж...нова вълна от спомени.
Аз и Крисчън и...някакъв мъж.
-Амалия, мислиш ли, че си готова?
Гласът на мъжа е...много познат.
-Да, Ричард. Готова съм...
Нов спомен. Аз и Крисчън. Той лекува раните ми. Превързва ме.
-Благодаря, Крисчън.
Нов спомен. Аз и Крисчън. Усещам ръката му, галеща бузата ми. Той се доближава и ме целува.
Отварям очи. Крисчън ме гледа притеснено.
-Лия? Добре ли си?
-Да...добре съм. Нови спомени.
-Какви?
-За някой си Ричард. И...за нас. Ти...
-Какво аз?
-Ти...ти ме целуна. И...ми хареса. Аз...ще се прибирам.
-Лия, чакай.
-Какво има?
Крисчън се доближава до мен. Дланта му се плъзва по бузата ми. Аз притискам дланта му до лицето си. Лек стон се отронва от устните ми. Крисчън се доближава и ме целува. Аз отвръщам. Той ме придърпва към себе си.
-Амалия Колт! Влизай веднага!
Мамка му! Сам! Аз се дръпвам, поглеждам за последно Крисчън и влизам. Поглеждам Сам.
-Няма да помниш какво си видял току що.
След това се прибирам в стаята си. Събличам роклята и се тръшвам на леглото.
Скараха ли ти се?
Не. Наложи се да използвам внушението. Ти прибираш ли се?
Да. Вкъщи съм. Виж...съжалявам ако съм те...объркал...
Не! Не, не си.
Добре. Ще си взема душ.
А аз вана.
Добре.
Добре.
Влезе ли във ваната?
Тъкмо влизам. Ти?
Да, вече съм под душа.
Не е ли странно да си говорим така?
Не. Защо да е странно?
Не знам...след целувката.
Какво за нея?
Аз...Крисчън, спомних си. Мисля, че ми трябва малко време.
Добре. Ще поговорим утре. До къде си с ваната?
Вече излизам. Ти?
И аз.
Добре. Лека нощ, Крисчън.
Лека нощ, Лия...