IDOL and Stranger

Chapter 4

- От къде си, Isabelle? - попита Namjoon (той сам настоя да го наричам с истинското му име... Всъщност всички искаха това), който бе седнал срещу мен.

Питате се къде се намираме? Ами в лимузината им...Питате се защо?

***10 минути по-рано***

Стояхме пред задния вход на компанията. Аз стоях при екипа на групата, който представляваше 15 човека.

Момчетата от своя страна стояха и си говореха. След около 5 минути пред нас спря една лимузина и едно малко бусче. Веднага се подразбира, кое превозно средство за кого е.

Насочих се към бусчето, като останах последна. Влезнах в малкото помещение и видях, че всички места бяха заети. Какъв късмет само!

- Аз къде да седна? - беше единственото, което ми хрумна.

- Ами... - отговори Namson, оглеждайки се.

- Ще си повикам такси, само ми изпрати адреса... - казах и изчаках, докато тя ми прати адреса. Щом усетих вибрацията на телефона си, слезнах от бусчето.

Лимузината още не беше тръгнала. Извадих телефона си и започнах да търся номера на корейските таксита.

- Хей, защо чакаш тук? - чух мъжки глас и се обърнах в посоката, от където идваше. Оказа се Jimin. Беше отворил вратата и ме гледаше любопитно.

По моя препоръка бяха сменили дрехите си с дънки и суитчъри с качулки, за да може да бъдат по-трудно разпознаваеми. Разбрах от мениджъра им, че когато пътуват в чуждите страни слагат маски.

- Няма място в бусчето и ще си извикам такси... - казах, свивайки рамене. Той се засмя и каза нещо на корейски, явно на момчетата. От вътре се чуха одобрителни звуци и Jimin отново се обърна към мен:

- Хайде, ела при нас... - каза, като се зачуди. Явно имаше още нещо, което искаше да ми каже. В същия момент Namjoon също се появи на вратата.

- Ние сме седем човека, а тук има още места. Защо да хабиш пари, като можеш да получиш безплатен превоз... - продължи той и Jimin кимна, показвайки, че това искаше да ми каже.

- Не е нужно... - отхвърлих, но бях прекъсната от гласа на Yoongi, който се показа зад Namjoon :