IDOL and Stranger

Chapter 18

--Гледна точка - Lidia--

Събудих се и усетих пристягане. Не можех да мръдна. Веднага разбрах - бях вързана. Студени тръпки побиха тялото ми... Бях само по бельо.

- Добър вечер, миличка! - гласът му развали прекрасната тишина. - Ще си имаме доста интересна вечер, радвам се че вече си будна.

- Ако посмееш само да ме докосне...

- Какво ще направиш? - изсмя се подигравателно. - Дори не можеш пръста на ръката да си мръднеш.

- Аз не мога, но ако другите разберат какво правиш, ще съжаляваш, че въобще си се родил! - повиших тон.

- Млъкни шибана кучка такава! - камшик изпращя по лицето ми. Дори не забелязах, че държи камшик.

Пареща болка се разрази по скулите ми, насълзявайки очите ми.

Той се приближи и погали удареното място, което позволи на слабостта ми да се покаже. Изплаках с глас, а той се засмя, премествайки ръката си там долу.

- Защо плачеш скъпа? Ти сама си го заслужи... Пък и рано или късно щеше да дойде този момент. Нямаше да издържа на тялото ти!

Ръката му започна леко да разтрива, пускайки болезнени тръпки из тялото ми. Но не от онези, каращите да искаш още и още...

Той се наведе и започна да целува всяка част от умърсеното ми тяло. Устните му бяха меки, но всеки път щом той се докоснеше до кожата ми усещах болка... И не беше заради смучките, които оставяше.

Не си чувствах нито ръцете, нито краката. Кръста ми беше изтръпнал от ужас, а врата ми беше схванат.

Не спирах да плача и да хлипам. Но на него явно не му пукаше. Опитвах да се бунтувам, но той ме беше хванал на тясно.

Плачът ми се превърна във викане, когато го усетих в себе си... Не бях девствена, но болеше. Болеше все едно раздираха душата ти... След зверските му тласъци умората отново ме налегна и се отдадох на нещо 100 пъти по-прекрасно от случилото се.

--Гледна точка - Isabelle--

Отне ми около 30 минути да стигна до болницата. Положението на майка ми се било влошило. Доколкото получих информация от сестрите сега била в операционната.

Отново дълго чакане, отново онова чувство, че нещо ще се случи. Не можех да я изгубя... Стоях тук вече 3 часа и половина, но отново нищо...